Определение № 124 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4126/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., [населено място], подадена чрез адвокат И. Ю., срещу определение № 11 600/16.06.2025 г. по възз.ч.гр.д. №4491/2025 г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 46324/13.11.2024 г. по гр.д. №46807/2022 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК без да е повдигнат конкретен правен въпрос Твърди се също така, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Въззивният съд е приел, че производството е образувано пред СРС по предявен от Е. М. срещу Прокуратурата на РБ иск за заплащане на обезщетение за вреди. Същевременно към момента са висящи други дела - гр. д. №44826/22 г.на СРС и гр. дело №46801/22 г. на СРС, образувани преди настоящото, които имат идентичен предмет и страни. Идентичността на предмета се извежда от обстоятелствената част и петитума на исковите молби по двете дела. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма повдигнат въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата. В представеното изложение не са повдигнати въпроси. Жалбоподателят е изложил твърдения, които биха били относими към правилността на обжалвания акт, но единствено в случай на допускането му до касационен контрол по същество. Не се констатира и наличието на бланкетно поддържаното основание - очевидна неправилност на въззивното определение. От съдържанието на въззивното определение не се установява прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Напротив – съобразена е трайно установената практика на ВКС, според която отводът за висящ правен спор по чл.126 ал.1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата; със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения; субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца; обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува; липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело - в този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по разпореждане на съда на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.