Решение № 401 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 40/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение08.06.2010 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд по гр. д. № 4031/07 г. от 21.05.08 г. и вместо него постановява: ОСЪЖДА С. д. г. № 112, гр. С., кв. Бояна да заплати на Е. Б. В. на осн. чл. 200 от КТ сумата от 1100 / хиляда и сто/ лв., обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, както и деловодни разноски от 300 лв., а на републиканския бюджет, по сметка на ВКС - 91 лв. държавна такса. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 401 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 40/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Е. П. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. № 4031/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос: представлява ли увреждането на здравето на ищцата, изразяващо се в обостряне на налично заболяване, с преминаване в тежка /високорискова при данните от медицинската документация и експертиза/ форма, трудова злополука по см. на чл. 55, ал. 1 от КСО е от значение за точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл. 200 от КТ. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Специализирана д. г. № 112, гр. С. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: За да отхвърли иска с пр. осн. чл. 200 от КТ, предявен от касаторката срещу ответника за спорния пред инстанцията размер от 1100 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, въззивният съд е приел, че такава не е установена по делото. Ищцата е получила след извършени ремонтни работи в предприятието обостряне на заболяването си ИБС, стабилна стенокардия с преминаване в тежката му форма - нестабилна стенокардия, но то не е внезапно по см. на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото не се установяват нови и неочаквани прояви на болестта. Ищцата е била лекувана от острата форма на заболяването година преди процесната му проява. Не е установено със съответни медицински документи на ищцата да е причинена и твърдяната временна неработоспособност, като резултат от увреждането/ обострянето/. Тези изводи на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: В исковата молба се твърди и установява по делото, че ищцата е с 65 % намалена работоспособност, поради общи заболявания: генерализирана остеопороза с патологични фрактури, ИБС - стабилна стенокардия, синусова брадикардия, състояние след остър коронарен синдром, намалено зрение на лявото око. Противопоказни за нея условия на труд са: тежък физически труд, психическо натоварване, вдигане на тежко, на височини - ЕР № 2516/5.1105 г. и медицинска експертиза по делото. В началото на учебната 2005-06 г., през м. 09.05 г. след ползването на годишния отпуск, като учителка при ответника била включена в ремонтните работи на сградата - измазване на стените с латекс и миене на прозорци, изискващи повишено физическо усилие. Качвала се на подвижна стълба, за да измазва стените от тавана до пода и да мие големи прозорци /св. Крумова, П., М. /. Последната сочи, че макар със здравословни оплаквания, ищцата не била освободена от ремонтните дейности; освободени били единствено работещите през този период с деца учители. От епикриза на МБАЛ, база II - София се установява, че ищцата е била на болнично лечение там от 15.09. до 20.09.05 г. по повод изявена типична стенокардна симптоматика със зачестяване на пристъпите и появата им в покой - ИБС, нестабилна стенокардия. Според безпротиворечивото заключение на единичната и тройна медицински експертизи: "причина за отключения нестабилитет на здравословното й състояние представляват противопоказни за нея дейности, а именно - миене на прозорци, боядисване с латекс". Тези дейности са сериозни физически натоварвания за ищцата, при заболяването й; всяко надпределно физическо натоварване е причина за влошаване здравословното й състояние с възникване на нестабилитет на стенокардията - на л. 54 от делото на РС. При тези данни, по наличието на тр. злополука, предпоставяща търсената с иска по чл. 200 от КТ обезвреда, ВКС на РБ, намира следното: ищцата работи по тр. правоотношение с ответника като учител, видно от приложения тр. договор и производствена характеристика. Към момента на процесното обостряне на заболяването е извършвала ремонтни дейности в сградата на СДГ. На осн. чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа в интерес на предприятието, когато е причинило временна нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В случая при работа в интерес на предприятието / каквато безспорно е ремонтната/, ищцата е получила внезапно увреждане на здравето - възникване на остра форма на ИБС - нестабилна стенокардия, поставяща я във високорискова група болни, заради което е постъпила на болнично лечение на 15.09.05 г. - тройна експертиза. Експертизата е посочила още, че ИБС, като заболяване с общ характер, не е внезапно събитие, а многофакторен патологичен процес. Острите й форми - състояние на остър коронарен синдром, каквото е процесното, и инфаркт на миокарда - обаче настъпват след провокиращи фактори, каквито в случая са ремонтните работи, и имат пристъпен и внезапен характер - епикриза от 15.09.05 г., медицински експертизи. В резултата на увреждането ищцата е била временно нетрудоспособна - в епикриза от 15.09.05 г., по пункт неработоспособност е констатирано временно изгубване на трудоспособността. Или налице е внезапно увреждане на здравето на ищцата станало при работата й в интерес на предприятието - работодател, което е причинило временна нетрудоспособност, като тр. злополука по см. на чл. 55, ал. 1 от КСО и чл. 200 от КТ. От злополуката ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психичен дискомфорт от болестното й състояние, описано в медицинските експертизи и документи: задух, болка, отпадналост; увреждането / обостреното болестно състояние/, макар и временно, е определено от експертите като високорисково. Затова следва да й се присъди обезщетение в пълния спорен размер - 1100 лв., както и деловодни разноски от 300 лв., за адв. възнаграждение. Въззивното решение, с което искът е отхвърлен до този размер като неоснователен, е неправилно, следва да се отмени и да се постанови ново, за уважаване на иска. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

Цитирани разпоредби

4