Определение № 397 от 12.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№5543/08.10.-2019 г., подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/, срещу въззивно определение №571/17.9.2019 г. по гр.д.№447/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение Варненският апелативен съд е потвърдил определение №681/14.8.2019 г. по гр.д.№289/2019 г. на Добричкия окръжен съд, с което първоинстанционното производство е прекратено на основание чл.130 ГПК като е прието, че срокът по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД/отм./ е преклузивен и същият в процесния случай е изтекъл, а искът е процесуално недопустим. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната касационна жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Съдът намира, че производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК, тъй като основният въпрос по спора е предмет на тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е за характера на срока по чл.15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,