Определение № 3497 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2071/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4127 от 14.04.2025 г. на Р. Г. Н. чрез пълномощника й адвокат Г. Х. против определение № 348 от 31.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 706 по описа за 2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 1624/14.02.2025 г. и идентична с нея молба вх. № 1638/14.02.2025 г. на Р. Г. Н. за изменение в частта за разноските на Решение № 471/30.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 706/2024 г. на Софийския окръжен съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, нито с голям обем доказателства, като процесуалния представител на въззиваемите е подал само отговор на въззивната жалба и се е явил в едно съдебно заседание. С. С. Г. и В. С. Т. са подали чрез пълномощника си адвокат З. Р. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 471/30.12.2024 г. по в.гр.д. № 706/2024 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено атакуваното от Р. Г. Н. първоинстанционно решение за допускане на съдебна делба между С. С. Г., В. С. Т. и Р. Г. Н. на урегулиран поземлен имот и построените в него сгради. За да постанови атакуваното определение Софийски окръжен съд е приел, че договорът за правна защита и съдействие въззиваемите по въззивното дело са сключили на 28.10.2024 г., поради което приложима е действалата към този момент редакция на НМРАВ от ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер общо на 1000 лв. или по 500 лв. за всяка от въззиваемите е под минималния размер по наредбата. Не може да се приеме, че въззивното производство е с ниска фактическа и правна сложност, доколкото делото е било усложнено от фактическа страна, тъй като правата на страните върху делбения имот са били обусловени от множество релевирани обстоятелства в областта на вещното, семейното и наследственото право. Тези обстоятелства са били обсъдени в подадения от ответниците по жалбата писмен отговор. Техния процесуален представител се е явил и в открито съдебно заседание. Обемът и качеството на извършените процесуални действия са съответствали на обективните нужди по делото и са се оказали напълно достатъчни за постановяване на благоприятен за представляваните резултат. Изводите на Софийски окръжен съд са правилни. Съгласно дадените разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Създадената след постановяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС съдебна практика приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда и че за да намали отговорността за разноски съдът следва да установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, т. е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Производството е за делба на описаните по-горе недвижими имоти по чл. 34 ЗС във фазата по допускане. Съгласно приетото в т. 17 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във фазата на допускане на делбата искът е неоценяем. Разгледано е правоизключващо възражение на ответницата по иска Р. Г. Н. за придобивна давност на собствената на ищците 1/2 ид. ч. от делбените имоти в продължение на 10 години. Адвокат Р. е подала отговор на въззивната жалба и е представлявала въззиваемите в проведеното на 04.12.2024 г. открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. При съобразяване на материалния интерес, вида на спора, извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че поисканият и присъден от съда с въззивното решение адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. общо за двете въззиваеми страни, не е прекомерен. Предвид съвпадането с крайния извод на Софийски окръжен съд, че адвокатското възнаграждение не следва да се намалява и няма основание за ревизиране на присъдените с решението по същество разноски, обжалваното определение следва да се потвърди. Искането на С. С. Г. и В. С. Т. за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото обжалваното определение, което е предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено в производство по чл. 248 ГПК, разноски в производството по определяне на разноски по делото, не се дължат. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение