Определение № 9357 от 06.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 166, ал. 3 вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. А. Й. от гр. София срещу Определение № 7834 от 07.06.2024 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 4687/2024 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на М. А. Й. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РТР-24-РД66-7/16.02.2024 г. на кмета на район Триадица при Столична Община, с която основание чл.46, ал.1, т.4 и ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 33, ал.1, т.4 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е прекратено наемното правоотношение, възникнало с нея въз основа на Заповед № 17/06.10.2009 г. за настаняването й в общинско жилище, находящо се в гр. София, р-н [район], [улица], [адрес], акт за общинска собственост №1287/17.05.2007 г. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и искат същото да бъде отменено, а по същество да бъде спряно изпълнението на обжалвания административен акт. Ответникът – кметът район Триадица при Столична Община, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София-град отхвърля искането на М. А. Й. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РТР-24-РД66-7/16.02.2024 г. на кмета на район Триадица при Столична Община. Съдът приема, че настоящата частна жалбоподателка не е доказала, че допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното й правоотношение с Общината за настаняване в общинско жилище (индивидуализирано в заповедта) ще й причини значителна или трудно поправима вреда. Сочи, че вредите не са индивидуализирани, по вид, размер, вероятност от настъпване и поправимост, а съдът не може да ги предполага и доколкото доказателствената тежест е за искателя, не са представените доказателства, които да обосновават настъпването на значителни и трудно поправими вреди, поради което не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед. Въз основа на посоченото първоинстанционият съд отхвърля искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Определението е правилно и съответно на доказателствата по дело и закона. Частната жалбоподателка не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само жалбоподателят е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не следва да се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок. Относно доводите за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост: Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2 вр. ал.4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Посочената разпоредба сочи, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Изискването на чл.166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, какъвто е настоящият случай. Законодателят презумира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, допускайки предварително изпълнение на всички заповеди, издадени на основание чл. 46 ЗОбС. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт с разпореждане. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за жалбоподателката, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. Нещо повече, такива дори не са посочени в първоначалното искане. В последното единство е отбелязано, че се иска спиране на изпълнението на обжалваната заповед, тъй като лицето не разполага с друго жилище и е посочен телефон за връзка. Съдът при преценка на искането е обвързан изцяло с неговите обективни параметри и доказателствата за тях. В случая няма нито дефиниране на вредата, нито доказателства за обективните й параметри, характеризиращия я като значителна и/или трудно поправима. Не са налице и нови обстоятелства свързани с изпълнението на акта и твърдяната вреда, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на искането. Соченото в частната жалба, че жалбоподателката е с трайно намалена работоспособност поради заболяване и приложените копия от молби до кмета на район Триадица, при Столична община относно лошото състояние на имота не могат да обосноват вреди от предварителното изпълнение на заповедта. Представеното експертно решение №0397 от зас. 31/25.02.2009 г. е със срок на валидност три години или до 01.02.2012 г. и не може да удостовери здравословното състояние на жалбоподателката към настоящия момент, намалената й работоспособност или вероятността за влошаване на състоянието й поради изпълнението. А представените копия от молби до кмета на район Триадица, при Столична община относно лошото състояние на имота по-скоро доказват, че имота е негоден за обитаване, тъй като няма ВиК свързаност и прогресивно се руши, поради което предварителното изпълнение на заповедта е и интерес на сигурността и здравето на обитаващите го лица. Други конкретни нови факти и обстоятелства частната жалбоподателка не сочи, поради което искането й за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като недоказано и неоснователно, и съответно отхвърлено. С оглед на горното доводите на частната жалбоподателка за неправилност и необоснованост на обжалваното определение са неоснователни, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд