Определение № 481 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 994/2023 г.

Производството е по реда на чл. 123 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 20529/06.03.2023 г. на Х. Т. И., представляван от адв. С. И., с която се иска ВКС да приеме по реда на чл. 123 ГПК, че предявената от Х. И. искова претенция, по която е образувано гр. д. № 3328/2022 г. по описа на Софийския градски съд, не е подведомствена на Софийския градски съд, а следва да бъде разгледана от съответния административен съд. В молбата се сочи, че предявеният от страна на молителя осъдителен иск срещу Административен съд София-град за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 005 лв. неправилно е квалифициран от Софийския градски съд като такъв по чл. 49 ЗЗД. С оглед на твърденията, изложени в исковата молба, както и в уточняващата молба, предявеният иск е с квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация. В допълнение се поддържа, че искът за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили от правораздавателната дейност на административните съдилища, е подведомствен на съответния административен съд, а не на общите съдилища. Допълнително по делото е изпратена молба на Х. И., чрез адвокат С. И., с вх. № 2509/10.03.2023 г., адресирана до Софийския апелативен съд, съдържаща искане за отмяна на наложена с решение от 07.03.2023 г. по гр. д. № 3328/2022 г. на Софийския градски съд глоба в размер на 1200 лв., искане за отвод на състава на Софийския градски съд (съдия С. Шекерджийски), както и молба за бавност по смисъла на чл. 255 ГПК. На 17.03.2023 г. са входирани под № 2909 „бележки“ на адвокат С. И., в които е направено искане пред ВКС за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, предвид „екзотичните особености на делото“, заведено от Х. И. срещу Административен съд София-град, както са приложени и частна жалба и въззивна жалба, адресирани до Софийския апелативен съд. Настоящият съд намира, че молбата по чл. 123 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следното: По силата на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако констатира, че то не му е подсъдно, съдът трябва да го прекрати пред себе си и да го препрати на компетентния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 123 ГПК Върховният касационен съд определя съда, пред който трябва да се предяви искът, само в случаите, когато компетентният съд не може да бъде определен по правилата на глава Дванадесета от ГПК – „Подсъдност“. В случая не е налице хипотеза, налагаща определяне на подсъдност от страна на Върховния касационен съд по реда на чл. 123 ГПК, тъй като предявеният от Х. И. иск, квалифициран по чл. 49 ЗЗД, е приет за подсъден и разгледан от Софийския градски съд, който на 07.03.2023 г. е постановил решение по делото, като е отхвърлил претенцията. Възраженията си, изложени в молбата по чл. 123 ГПК, Х. И. може да релевира по пътя на обжалването на постановеното първоинстанционно решение. След като не е налице хипотеза по чл. 123 ГПК, настоящият съд следва да остави без разглеждане искането по молбата с вх. № 20529/06.03.2023 г. и да прекрати производството по делото като недопустимо. Това от своя страна обуславя неразглеждането на направеното искане за отправяне на преюдициално запитване. Молбите с вх. №№ 2509/10.03.2023 г. и 2909/17.03.2023 г. следва да бъдат изпратени на СГС, който да се произнесе по искането за отмяна на наложената глоба, както и по това за отвод на съдия Шекерджийски, както и за администриране на молбата за бавност и на подадените жалби. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,