Решение № 10239 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. И. Я., В. Н. Л. и Я. Н. Я., чрез адв. Г. Златев, чрез адв. Златев, против решение № 200 от 08.01.2026 г., постановено по адм. дело № 968/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването им за прогласяване нищожност на заповед № Г-392/15.10.2015г. на зам. кмета на Община Варна за одобряване изменение на ПУП- ПРЗ за УПИ ХХII-70а и УПИ XXIII- 70, кв.49 по плана на [населено място], общ. Варна.Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът зам. кмета на Община Варна не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Н. В. Н., чрез адв. Русева, ангажира становище за основателност на жалбата и незаконосъобразност на решението и счита, че същото следва да бъде отменено. Ответниците В. Т. Д. и Н. Н. Д., чрез адв.Вълев,в писмено становище, оспорват касационната жалба и излагат доводи за обоснованост и законосъобразност на решението.Молят за оставяне в сила на решението и присъждане на заявениете разноски с молба по чл.176а АПК. Ответникът Община Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображенията: Обжалваното решение е мотивирано с липса на основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 до т. 5 АПК може да се приема наличие на нищожност на оспорената заповед № Г-392/15.10.2015г. на зам. кмета на Община Варна, тъй като същата е издадена от компетентния орган по делегация /заповед № 3723/14.10.2013г. на кмета на Община Варна/, в изискуемата писмена форма и при спазена административна процедура. След подробен анализ на документите по административната преписка във връзка с приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че не са налице твърдяните нарушения на чл. 19, ал.1, т.4 от ЗУТ, чл.59,т.4 АПК и чл.130 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за възприетите в трайната съдебна практика критерии за разграничение на нищожност и унищожаемост на административните актове, като доводите на оспорващите са определени като относими към законосъобразността на заповед № Г-392/15.10.2015г. на зам. кмета на Община Варна, за преценката на която възможността е преклудирана. Освен това е прието за безспорно установено, че дори твърденията за незаконосъобразност на одобреното със заповедта изменение на ПУП не са налице. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при постановяване на процесната заповед, тъй като същата е издадена от надлежно упълномощен орга- зам.кмета на общината по силата да изрична делегация на правомощията по чл.129 от ЗУТ. Обоснован е и извода на съда, че оспорената заповед отговаря на изискванията по чл. 59, ал.2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма, както и съдържание - фактически и правни основания за одобреното изменение на ПУП-ПРЗ по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията за одобряване на ПУП в нарушение изискванията на чл.19 ЗУТ, тъй като приетото заключение на съдебно-техническата експертиза / в кредитираната му от съда/ част сочи на допустими параметри на съсобственото на жалбоподателите УПИ. Следва да се има предвид и безспорния по делото факт, че наследодателят на жалбоподателите е дал изрично съгласие за изменението на ПУП и обособяване на самостоятелно УПИ за собствения му имот – той дори е заявител на изменението. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповед № Г-392/15.10.2015г. на зам. кмета на Община Варна не са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност, както и, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради „драстично“ противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. В тази връзка не следва да се обсъждат доводите по касационната жалба за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че заповедта е влязля в сила и съставлява стабилен административен акт. С оглед на изложеното и като възприема мотивите, изложени в обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, настоящият състав намира решението за законосъобразно,поради което следва да се остави в сила. Разноски не се претендират от ответниците за настоящата инстанция и не следва да се присъждат. Съгласно процесуалната норма на чл.176а,ал.4 АПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по подадената на 09.02.2026г. молба от адв. Вълев, като процесуален представител на ответниците В. Т. Д. и Н. Н. Д. за изменение на решение № 200 от 08.01.2026 г. по адм. дело № 968/2025 г. по описа на Административен съд – Варна в частта за разноските. С молбата се претендира допълване на решението с присъждане в полза на В. Т. Д. и Н. Н. Д. на още 515лв / 260 евро/ разноски, съставляващи довнесен депозит за вече приетата в последното съдебно заседание експертиза. Сумата е внесена на 03.02.2026г. и вносният документ е представен по делото с молба от 09.02.2026г. Решението по делото е постановено на 08.01.2026г., от което следва, че претендираните разноски не попадат в приложното поле на чл.176а АПК, тъй като са реално направени след постановяването му. Предвид това искането следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,