Определение № 190 от 10.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 404/2012 г.

Искането за отмяна на определенията се поддържа по съображения, че с Определение № 36 от 10.02.2015 г. производството по делото е прекратено на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, което като необжалвано от касаторите е влязло в сила на 05.03.2015 г. Молителят твърди, че образуваното по молба на касаторите производство по чл.64, ал.1 ГПК, по което с определение от 09.04.2015 г. е възстановен срокът им за внасяне на държавна е недопустимо поради неподадена едновременно и на частна жалба срещу определението за прекратяване на делото, поради което счита, че то е окончателно, а последващите определения са процесуално недопустими. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, разгледа молбата и като взе предвид данните по делото, приема следното: В случая страната претендира отмяна на определение, с което се слага край на делото, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 253 ГПК, която предвижда оттегляемост, но вследствие изменение на обстоятелствата, грешки или пропуск, каквито в случая не са налице. За пълнота на изложението следва да се посочи, че възстановяване на срока (ако са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК) не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда, тъй като такова не е налице, а възстановяване на срок за извършване на пропуснато процесуално действие поради причини, които не могат да се вменят във вина на страната. Ето защо, обстоятелството, че касаторите не са обжалвали определението за връщане на касационната жалба в едноседмичния срок от съобщаването му, преклудира само тази процесуална възможност за защита, но не и правото им да искат възстановяване на пропуснатия от тях срок по реда на чл. 64, ал. 2 вр. с чл. 65, ал. 2 ГПК. Възстановяването на срока за касационно обжалване заличава последиците от връщането на касационната жалба и води до възобновяване на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение