Определение № 2392 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2025 г.

Производството е по чл. 248 и сл. отАдминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Банка ДСК" АД срещу определение № 26436 от 09.12.2024 г. по адм.д. № 5267/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което на основание чл. 248 ГПК, вв връзка с чл. 144 АПК, е допълнено решение № 23652/ 15. 11. 2024 г. по адм. дело № 5267/ 2024 г. по описа на Административен съд - София град,в частта за разноските, като е осъдена „Банка ДСК“ АД да заплати на адв. Петков възнаграждение в размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Счита определението за неправилно. Според жалбоподателя е допуснато нарушение на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като вместо да приложи чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът постановил определение, при приложението на чл. 38 ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл. 8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 24 ал.1, изр.1 от НЗПП за процесуално представителство и защита по административно дело, което няма определен материален интерес, възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. и се определя от съда. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г. Сочи, че дейността извършвана от процесуалният представител на жалбоподателя се осъществява чрез „Фондация за достъп до права - ФАР" Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че действащото законодателство не ограничава предоставянето на безплатна правна помощ единствено до условията и реда, регламентирани в Закона за правната помощ. Сочи, че жалбоподателят правилно е идентифициран като материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за което са представени и съответните доказателства декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 17.05.2024 г. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да присъди разноски в този размер съдът е приел, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, са налице предпоставките на адвоката, оказал безплатна правна помощ, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Петков възнаграждение в размер на 1000 лева. Приел за неоснователно твърдението на процесуалния представител на ответника, че жалбоподателят не е могъл да разбере договора за правна защита и съдействие, в съдебното заседание се е явил лично и с адв. Петков, поради което е установена волята на оспорващото лице да бъде представлявано и от адв. Петков. За неоснователно е прието и твърдението, че е налице злоупотреба с процесуални права от адв. Петков. Определението е правилно. Както е прието от административния съд и не се оспорва, в случая са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Действително не е задължително да се присъди минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г., както е приел съдът, но в случая фактическата и правна сложност на делото и осъщественото `процесуалното представително в значителен обем, написване на жалба, допълнителни писмени становища до АССГ, доказателствени искания, явяване в съдебно заседание, дават основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в ориентировъчния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Не се твърди и не е доказано от жалбоподателя, че за процесуалното представителство по делото адвокатът е получил заплащане по програмата ФАР. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение