Решение № 8393 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7837/2016 г.

Решение № 8393 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7837/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 3699 от 31.05.2016 г. по адм. д. № 11570/2015 г. на Административен съд С. град, с което е отменен мълчалив отказ на началника на отдел МДТ - район Сердика, Столична община, по искане за прихващане и възстановяване с вх. № 05МДТ-94-й-41/27.07.2015 г., потвърден мълчаливо от кмета на Столична община. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че имотът попада в приложното поле на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. По делото няма доказателства относно изводите на съда, че имотът попада в ОУП, но не попада в ПУП, за което съдът следвало служебно да назначи експертиза. Решението е постановено без спорът да е изяснен от фактическа страна. Ответниците считат жалбата за неоснователна. Считат, че са събрани достатъчно доказателства, че имотът представлява земеделска земя и че за него не е провеждана процедура по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ и че е неоснователно твърдението, че само със заключение на вещо лице може да се установи дали имотът попада в ПУП. Претендират разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Съдът установил, че с искане вх. № 05МДТ-94-А-41/27.07.2015 г. жалбоподателите са поискали от началника на отдел МДТ-Сердика прихващане и /или възстановяване на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК на недължимо платен местен данък и такса битови отпадъци и лихвите върху тях за периода 2010-2015 г. отнасящи се до имот ПИ 68134.507.1813, находящ се в гр. С., р-н Сердика, м. Градски път, представляващ земеделска земя с площ 1300 кв. м., 5 категория. Срокът за произнасяне е бил 26.08.2015 г. Органът по приходите в отдел Общински приходи -район Сердика не се произнесъл. Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК /§ 2 от ДР на ДОПК/ срокът за оспорване на мълчаливия отказ е едномесечен от изтичането на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе. На 07.09.2015 г. с вх. № 05-МДТ-94-А-4/3/ жалбоподателите обжалвали мълчаливия отказ на началника на отдел МДТ-Сердика да се произнесе по искането за прихващане и /или възстановяване на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК на недължимо платен местен данък и такса битови отпадъци и лихвите върху тях. Съдът посочил, че с писмо от 14.09.2015 г. началникът на отдел Общински приходи Сердика изпратил преписката до Д. Д. О. приходи за произнасяне. Преписката постъпила в Д. О. приходи на 14.09.2015 г., поради което и срокът по чл. 155, ал. 1 от ДОПК изтича на 13.11.2015 г. Жалбата до съда е депозирана на 18.11. 2015 г., в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, поради което е приел за допустима. Същевременно съдът приел, че искането до Началника на отдел Общински приходи в район Сердика е отправено до компетентен орган и макар жалбата по административен ред да е била адресирана неправилно до Директора на Д. О. приходи в СО съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ компетентен орган в случая е бил Кмета на Столична община, на когото служителите в О. О. приходи в район Сердика СО са били длъжни да я препратят по компетентност, но са я изпратили до Директора на Д. О. приходи, който е компетентен единствено в останалите хипотези на обжалване по ДОПК, но не и по реда на чл. 152 от ДОПК, какъвто е настоящия случай. Посочил, че от скица на поземления имот, издадена от СГКК-С., се установява, че ПИ с идентификатор 68134.507.1813 е с трайно предназначение на територията земеделска и с начин на трайно ползване-нива, а от писмо с изх. № 080-09-001/09.01.2015 г. на ОД Земеделие -С. град, че имотът е с вид територия селско стопанство и трайно предназначение земеделска територия, като за имота не е провеждана процедура по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Имотът попада в територия, определена с ОУП, но за да бъде земеделска земя е достатъчно да не попада в територия, обхваната от ПУП, какъвто е настоящият случай. Приел, че за процесния имот следва да намери приложение изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ поради което не подлежи на облагане с ДНИ, а по аргумент от чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ, като собственици на необлагаем с данък недвижим имот жалбоподателите не дължат за него и такса битови отпадъци. Изложил мотиви, че по делото не е установено, че ДНИ и ТБО са били заплатени за имота за процесния период и това обстоятелство следва да се провери от административния орган, то следва да се отмени оспорения мълчалив отказ да се издаде АПВ и да се върне преписката на органа по приходите за произнасяне по искането на жалбоподателите за прихващане или възстановяване. В диспозитива на решението няма диспозитив за изпращане, връщане на преписката на органа по приходите за издаване на АПВ. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че е формиран мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. След като жалбата по административен ред не е била изпратена на компетентния решаващ орган -кмета на общината, а е била изпратена на директора на Д. О. приходи, не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК, съгласно който непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. С оглед на това постановеното съдебно решение се явява процесуално недопустимо, поради което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати, а преписката да се изпрати на решаващия орган - кмета на Столична община за произнасяне. За допустимостта на решението касационният съд следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,