Определение № 11142 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на Л. П. И., чрез адв. Тенев, против Определение №31521/26.09.2025г., постановено по адм. дело №10050/2025г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е отхвърлено нейно оспорване на фактическо бездействие на Столична община във връзка с незаконен строеж, започнат след нищожна и незаконосъобразна заповед № РПН24-РА50-99/09.10.2024 г. на главния архитект на район Панчарево – Столична община за одобряване на ИПР, ИПЗ и образуване на нов урегулиран УПИ XIV-306,308, кв. 38, [населено място], съставляващ имот с идентификатор 14831.6501.2569 по КККР, като се иска да се нареди на кмета на Столична община да предприеме действия по незабавно спиране на строежа и да се задължи кмета на Столична община да предприеме физически действия по спиране на тока и водата на обекта и отстраняване на хора и механизация от обекта; оставено без разглеждане искането й да се наложи възбрана и да се спре строежът в поземлен имот с идентификатор 14831.6501.2569 по КККР, направено с молба от 26.09.2025 г. и е прекратено производството по делото. С доводи за неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се иска отмяната му произнасяне по същество. Ответникът - кметът на Столична община /СО/, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че искът е с посочено основание по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК - оспорване на фактически бездействия на кмета на СО, но изложените в него фактически основания твърдения се изразяват в това, че кметът на Столична община не издава по реда на чл. 224а, ал. 1 и ал.3 от ЗУТ заповед за спиране строителството на строеж, за който се поддържа, че е незаконен, както и заповед за прекъсване на захранването с електрическа енергия и вода, както и отстраняване на хора и механизация от обекта. В производството по обжалване на заповед по чл. 224а от ЗУТ страни в производството са органът, издал акта и адресатът на същия – собственик или извършител на строежа, чието извършване е спряно. Оспорващата е лице извън този кръг. Това, че е подала сигнал за незаконно строителство до компетентния орган или е поискала спирането му или издаване на заповед за премахването му, не обосновава качеството й на заинтересовано лице в производството, тъй като същата претендира единствено неблагоприятни последици за трето лице, а не осъществява защита на свои права, поради и което за нея не е налице правен интерес от оспорването. Неиздаването на заповед по чл. 224а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ не може да се квалифицира като фактическо бездействие, доколкото административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде обсъждания акт. В тази хипотеза за органа липсва нормативно задължение да удовлетворява искания за издаване на заповед по чл. 224а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. За оспорващата липсва правен интерес за оспорване на бездействие на кмета на СО по издаване на заповед по чл. 224а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, тъй като издаването на такава по никакъв начин не рефлектира в нейната правната сфера, защото същата не е собственик на строежа и не е страна в производството по спиране на строителството или по неговото премахване. Неоснотносими в това производство са възраженията на частния жалбоподател за наличие на правен интерес от оспорването, обосновани с неговото искане за процедиране изменението на действащ ПУП, което спирало действието му, съответно издаденото разрешение за строеж на процесния обект било незаконосъобразно, а от там и следвало незаконосъобразното бездействие на кмета по спирането на строителството му. Производството по оспорване актове по одобряване или отказ да се одобри изменение на действащ ПУП, е различно от това по издаването на заповед за премахване на незаконно строителство, както и е различен кръгът на заинтересованите в тези производства лица. Другите и възражения за незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж на обектите, чието спиране е поискано, биха били относими в отделно производството по оспорването му, а не в настоящото. Поради установената от съда недопустимост на иска по чл.256 от АПК, правилно и свързаното с него отделно искане по чл.166 от АПК, е оставено без разглеждане, като акцесорно такова. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, е основателно, тъй като представителство е осъществено по делото, чрез представен писмен отговор на частната жалба. Съдът определя размера на същите, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 / сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,