Определение № 6176 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5051/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Н. Х. П., чрез адв. М. Белчева като процесуален представител, срещу определение № 8553 от 12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 874/2025 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. Ответникът – главният архитект на район „Връбница“, Столична община, е представил писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспореното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Н. Х. П. срещу мълчалив отказ на главния архитект на район „Връбница“ - Столична община за издаване на виза за проектиране по заявление № РВР24-ГР00-84/13.06.2024 г. на жалбоподателя, като е прекратил производството по делото. За да постанови горния резултат съдът е приел, че жалбата е недопустима на основанието по чл.159, т.1 АПК, тъй като по подаденото заявление за издаване на административния акт не е формиран мълчалив отказ. С оглед представените по преписката доказателства, съдът е установил, че административният орган е установил нередовности на заявлението и на основание чл.5в, ал.1 ЗУТ, е издадено писмо рег. № РВР25-ВК08-11-1/03.01.2025 г. с указания до заявителя за отстраняване на констатираните нередовности в 14-дневен срок, ведно с предупреждение, че при неотстраняване на същите, административното производство ще бъде прекратено. При горните обстоятелства и доколкото жалбата е подадена на 08.01.2025 г., т.е. преди да изтече срокът по чл. 5в, ал.1 ЗУТ, съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ на органа, съотв. годен за оспорване административен акт. Обжалваното определение е правилно. Предвид установените по делото факти, преценени съобразно приложимите правни норми, изводът на съда, че не е формиран мълчалив отказ на органа, е законосъобразен. Такъв би бил налице ако подаденото заявление с искане за издаване на виза за проектиране е редовно и липсва произнасяне на сезирания компетентен административен орган в срока по чл.140, ал.7 ЗУТ. В случая последният е установил нередовности, което дава основание за прилагане на изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 5в, ал.1 ЗУТ за удължаване на срока за произнасяне. При условие, че срокът за произнасяне на органа не е изтекъл, не е формиран мълчалив отказ, който по законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК да подлежи на оспорване пред съд. Предявената жалба е лишена от предмет, поради което е недопустима на основанието по чл.159, т.1 АПК, както правилно е приел административния съд с оспореното определение. Настоящият касационен състав споделя правния извод на решаващия съд, че срокът за произнасяне по искането на жалбоподателя не е започнал да тече предвид изричната разпоредбата на чл. 5в, ал.2 ЗУТ. Административният орган е дал на заявителя указания за отстраняване на нередовности на заявлението и за представяне на допълнителни документи, които указания се съдържат в писмото от 03.01.2025 г. Обстоятелството, че издаденото писмо не е достигнало до заявителя /доказателства за противното не са представени по делото/, не налага извод за формиран мълчалив отказ, тъй като от датата на издаване на писмото за административния орган са налице основанията за удължаване на сроковете за произнасяне по смисъла на чл. 5в, ал.2 ЗУТ. С оглед горното, частната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение