Решение № 2417 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2013 г.

Решение № 2417 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите и на Митю Тенев Стоянов против решение № 757 от 03.04.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 4059 по описа за 2012 г. на този съд. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е постановена отмяна на РА № 261203323/27.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение № 1497 от 06.12.2012 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за довнасяне в размер на 4029.20 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 2873.56 лв., както и в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 937.53 до пълния размер на задължението от 1253.65 лв. и съответните лихви за сумата от 412.45 лв. до пълния размер от 551.52 лв. Митю Тенев Стоянов от гр. Димитровград обжалва съдебното решение в частта му, отхвърляща жалбата против същия ревизионен акт. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. В касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - Пловдив е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив и за неоснователност на жалбата на ревизираното лице. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" е основателна, а тази на ревизираното лице е неоснователна. По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на НАП: Предмет на тази касационна жалба е Решението на Пловдивския административен съд в частта му, с която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за довнасяне в размер на 4029.20 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 2873.56 лв., както и в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 937.53 до пълния размер на задължението от 1253.65 лв. и съответните лихви за сумата от 412.45 лв. до пълния размер от 551.52 лв. За да отмени РА в горепосочената част, административният съд е счел, че за 2005 г. производството е проведено при съществени нарушения на процесуалния закон, като е изложил следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена дакларация или е следвало да бъде подадена декларация, който срок не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения. Посочената разпоредба регламентира срок за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци, чието изтичане препятства възможността за органите по приходите да установят тези задължения. Предвид това, срокът е преклузивен, като преклузията се прилага служебно от органите по приходите и от съда. Направен е обобщаващият извод, че неспазването му е съществено процесуално нарушение, което винаги води до незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че според чл. 41, ал. 1, пр. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчно задължените по този закон лице подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък в срок до 15 април на следващата година. С оглед на това, Митю Стоянов е следвало да декларира доходите си за 2005 г. в срок до 15.04.2006 г.; преклузивният срок за образуване на ревизионно производство по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на задължения за 2005 г. започва да тече от 01.01.2007 г. и изтича на 31.12.2011 г., поради което и образуваното ревизионно производство със ЗВР № 1201467 от 19.03.2012 г. за задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. се явява такова предприето в противоречие със закона. Съответно и оспореният РА е незаконосъобразен в частта си, с която на жалбоподателя е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4 029.20 лв. и законните лихви върху тази сума в размер на 2 873.56 лв. Изводите на административния съд са неправилни, като съображенията на настоящия състав за това са следните: Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия и приключва с издаването на ревизионния акт. В разглеждания случай извършената ревизия на Митю Стоянов е повторна- във връзка с Решение № 267/09.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с което РА № 261105255/30.12.2011 г. е отменен в частта на установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. ведно с начислените лихви. На основание чл. 155, ал. 4 ДОПК, преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов РА в отменената част по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, съобразно изискванията на материалния и процесуалния закон, след отстраняване на пропуските, установени в решението. Решаващият орган в административната фаза на производството по обжалване на РА при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или непълнота на доказателствата отменя изцяло или отчасти и връща преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаването на нов РА. С оглед горепосочената разпоредба на чл. 155, ал. 4 ДОПК издаването на нов РА предполага възлагане и започване на ново ревизионно производство, като при възлагане на ревизия на посоченото основание се образува ново ревизионно производство и се издава заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 и сл. ДОПК. Основателно касаторът поддържа, че с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения с решението РА. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС. Доколкото на основание чл. 155, ал. 6 ДОПК производството по издаване на новия РА се възобновява от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на предходния акт, то следва да се приеме, че ревизионното производство започва от първата заповед за възлагане на ревизия, като производството е висящо до издаване на РА. Или, касае се за едно ревизионно производство по издаването на този акт, като втората заповед за възлагане на ревизия по чл. 155, ал. 6 ДОПК не променя факта, че производството е висящо. Издаването на последната след след отменителното решение не е действие по започване на ново производство, а по продължаване на същото съобразно указанията на решаващия орган. В реда на изложените мотиви следва да се счете, че преценката за това дали срокът по чл. 109 ДОПК е изтекъл следва да се извършва към датата на първата заповед за възлагане на ревизията, тъй като именно с нея започва производството. Несъмнено предвид данните по делото към горепосочената дата този срок не е бил изтекъл, поради което и изводите на съда в обратния смисъл са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед обстоятелството, че предвид данните по делото изводът на органите по приходите, че за 2005 г. дължимият данък върху определената основа от 19 038.60 лв. е 4 029.20 лв., върху която сума са определени законни лихви в размер на 2 873.56 лв., е правилен, то РА съставлява законосъобразен данъчен акт, който не е подлежал на отмяна в обсъдената по-горе част. Решението в така обсъдената част следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА в горепосочените му части. В останалата си част касационната жалба на Директор Дирекция "ОДОП" - Пловдив е неоснователна, поради следното: Административният съд е установил, че в рамките на ревизионното производство са извършени констатации, че за 2007 г. жалбоподателят е получил по наследяване от баща си Теню Димов сумата от 2 011 щатски долара с левова равностойност от 2 715 лв., която сума неправилно е включена в общия доход на Стоянов и неговата съпруга. Съдът е достигнал до извода, че съгласно чл. 20, ал. 1, пр. 1 от СК (отм.), вещите правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. При съобразяване на горната разпоредба и в резултат на направени от съда преизчисления, се е получила данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ (отм.) в размер на 6 716.05 лв. Така, според съда, дължимият данък върху сумата от 6 716.05 лв. е в размер на 937.53 лв., поради което и РА се явява незаконосъобразен за сумата над 937.53 лв. и подлежи на отмяна, като съответно на отмяна подлежат и начислените лихви върху определеното данъчно задължение за 2007 г. в размер на 412.45 лв. Решението е правилно в така обжалваната му част, като неоснователно касаторът твърди, че в разглеждания контекст следва да бъде съобразен факта, че задълженото лице не е възразило, че парите са били използвани за покриване на разходи на домакинството. Неправилно липсата на такова възражение се отъждествява с установено усвояване на посочената сума за разходи на домакинството. Неправилно сумата, придобита по наследство, е включена при образуването на общ паричен поток и е разделена на две с РА. При съобразяване с правилото на чл. 20, ал., пр. 1 от СК, съдът е достигнал до законосъобразни изводи за неправилност на РА в горепосочената му част и го е отменил. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Митю Тенев Стоянов: С решението на Административен съд - Пловдив е отменен процесният РА досежно определения с него данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 937.53 до пълния размер на задължението от 1253.65 лв. и съответните лихви за сумата от 412.45 лв. до пълния размер от 551.52 лв. Противно на поддържаното от този касатор, настоящият състав на касационната инстанция счита, че при спазване на съдопроизводствените правила по делото и след правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните по спора, съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Касационната инстанция не споделя оплакванията от касационната жалба за неправилно провеждане на ревизията по особения ред. По делото е установено наличието на несъответствие между доказаните доходи и имуществото на лицето, липсват доказателства, необходими за установяване на основата за облагане с данъци и са налице данни за укрити доходи. Установяването на някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК обуславя прилагането на ал. 2 от същата разпоредба и определяне на основата за облагане на лицето по този особен ред, като с е има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил всички доказателства и доводи на двете страни в процеса, не е допуснал изопачаване или превратно тълкуване на доказателства, нито игнориране на относими такива. Обстоятелството, че съдът не е възприел становището на жалбоподателя в процеса, не води до извод за неправилност на решението. Правилно е приетото от съда, че приходният орган е доказал наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на облагаемата основа на жалбоподателя по чл. 122, ал. 2 ДОПК. След изпълнение на задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че РА в потвърдената му част е законосъобразен, предвид чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК чл. 19 СК, чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), чл. 48 ЗДДФЛ и е отхвърлил оспорването. Предвид множеството писмени доказателства събрани в хода на ревизионното производство относно разходите направени от Стоянов и съпругата му, надвишаващи получените от тях приходи, обосновано Административният съд е отбелязал, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Основателно в този контекст е позоваването на чл. 124, ал. 2 ДОПК, регламентиращ, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122, фактическите констатации в акта се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 се подкрепят от събраните доказателства, какъвто е настоящия случай. Подробно в тази са обсъдени данните от ПИНП и обясненията на множеството лица - твърдяни заемодатели, относно предоставените заеми в периода 2000 - 2003 г. за продължителни периоди от време /10 г./ без да е уговорена лихва, без да са предвидени обезпечения, без да са върнати тези суми, като са изложени убедителни мотиви защо не се кредитират, с оглед на степента им на правоспособност и достоверност. Предвид гореизложеното, настоящият състав приема за правилна преценката на първостепенния съд, че ревизионният акт, в потвърдената му част, е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ и не е засегнат от пороците, сочени от жалбоподателя. Решението следва да бъде оставено в сила в така обжалваната му част. При този изход на спора и с оглед заявеното искане в касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, на приходната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на още 395.79 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът