Определение № 5901 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5288/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „БИО МАЙНИНГ“ АД, чрез адв. Георгиев, против Определение №15095/02.05.2025г. по адм. дело №4578/2025г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искане на дружеството с основание по чл. 293, ал. 4 от АПК, за спиране на изпълнението на Заповед № РА-30-438/16.06.2021г.; Заповед №РА-30-66/24.01.2022 г. и Заповед № РА-30-484/11.05.2022 г., издадени от главния архитект на Столична община /СО/, до приключване на производството по предявения иск с правно основание чл. 292 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като са налице предпоставките, визирани в чл. 293, ал. 4 от АПК за спиране на принудителното изпълнение, включително и отречената от съда възможност за дружествато да настъпят значителни или труднопоправими вреди от изпълнението на заповедите, предмет на исковото производство. Моли определението да бъде отменено. От ответния административен орган, издател на заповедите, предмет на исковото производство - главен архитект на СО, не е постъпило становище по частната жалба. Такова постъпва от Направление „Архитектура и градоустройство“ при СО, чрез юриск. М. Василева, упълномощена от Кмета на СО, с което се твърди неоснователност на частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в скока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Изводът на административния съд за наличие на трите предпоставки за допустимост на иска по чл.292 от АПК за спиране на принудителното изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи, представляващи „Стоманобетонова монолитна сграда”, „Едноетажна сграда (метална конструкция с тухлени стени) – склад“, „Едноетажна масивна стопанска сграда и Едноетажна масивна сграда постройка – помощна сграда към нея“, е правилен. Налице е образувано изпълнително производство, въз основа на влезлите в сила заповеди; длъжникът по това изпълнително производство - „БИО МАЙНИНГ“ АД, претендира настъпване на нови факти след влизане в сила на изпълнителното основание, които са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението вменено с изпълнителното основание; и искът по чл.292 от АПК е насочен срещу взискателя по изпълнителното производство. Правилен е изводът на съда, че от изпълнението на процесните заповеди за жалбоподателя няма да настъпят значителни или труднопоправими вреди. Разпоредбата на чл.293, ал.4 от АПК предвижда възможност за спиране на принудителното изпълнение на влязла в сила заповед при предявен иск по чл.292 от АПК, ако изпълнението би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда. Основанията за спиране, очертани от правната норма са: наличие на предявен иск по чл.292 АПК, изпълнително производство срещу ищеца за изпълнение на влязъл в сила административен акт, представляващ годно изпълнително основание и вероятност от изпълнението за него да настъпи значителна и трудно поправима вреда. Искането за спиране е направено в производството по адм. дело №4578/2025г. на Административен съд – София град, образувано по искове с правно основание чл. 292 от АПК, предявени от „БИО МАЙНИНГ“ АД против взискателя. Налице е и изпълнително производство против дружеството длъжник, видно от приложените по делото съобщения за принудително изпълнение на влезлите в сила заповеди № РА-30-438/16.06.2021г.; №РА-30-66/24.01.2022 г. и № РА-30-484/11.05.2022 г., издадени от главния архитект на СО. Последната от изброените по - горе предпоставки, обаче, не е осъществена. В тежест на ищеца е да докаже възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда, произтичаща от постановеното от закона предварително изпълнение на административен акт. В случая, частният жалбоподател твърди, че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, представляваща разноските по събарянето на сградите, предмет на влезлите в сила заповеди, но не сочи доказателства, които да формират извод за значителност на тези вреди по размер. Не доказва и наличието на обстоятелства, невзети предвид от административния орган, обосноваващи, че за него ще настъпят вреди, извън преките такива от премахване на строежите, които са законна последица от заповедта. Тези съображения обосновават заключението, че не са налице основания по смисъла на чл. 293, ал. 4 от АПК за спиране на принудителното изпълнение, съответно постановеното в този смисъл определение, предмет на настоящото касационно производство, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд, второ отделение,