Определение № 10239 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10110/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. В. Г., чрез адв. С. Паров, срещу определение № 7160/11.08.2025 г., постановено по адм. дело № 489/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив/АС – Пловдив/, с което е оставена без разглеждане жалбата й против мълчалив отказ на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да предостави информация за обработваните й лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни по молба от 22.01.2025г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката излага доводи, че искането е било подадено на основание чл.12, §3 от ОРЗД съгласно който администраторът предоставя информация в разумен срок, но най - късно в срок до един месец, като се отчитат конкретните обстоятелства, при които личните данни се обработват, поради което счита, че жалбата не е преждевременно подадена, както е приел първоинстанционният съд. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Претендира разноски. Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юрк. Гарвански в писмен отговор оспорва частната жалба, като недопустима, недоказана и неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. В. Г. против мълчалив отказ на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да предостави исканата информация за обработваните й лични данни, ведно с носителите на тези данни на основание чл.15 и чл.20 от Регламента в 14 дневен срок като и бъдат предоставени копия от всички сключени между нея и ответника договори за потребителски кредит в периода 22.01.2022 г.- 22.01.2025 г., съдържащи нейни лични данни. С ъдът е установил ,че искането на жалбоподателката е изпратено по пощата и получено от дружеството на 12.02.2025 г. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 06.03.2025 г. При така установеното съдът като се е позовал на разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни /ОРЗД, Регламент/ е приел, че не е изтекъл срокът за произнасяне, респективно не е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ, поради което жалбата е без предмет, оставил е оспорването без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Частната жалбоподателка, в качеството й на субект на данни е поискала на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (ОЗРД) от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД предоставяне в 14-дневен срок на копия от всички сключени договори за потребителски кредит с дружеството за периода 22.01.2022г. до 22.01.2025г., съдържащи личните и данни. Искането е получено на 12.02.2025 г. от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по пощата и оттогава за дружеството, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОРЗД е възникнало задължение да предостави на молителя на основание чл. 15, т. 3 от Регламента исканата информация - копие на личните данни, обработвани от администратора на лични данни в сроковете и при условията на чл. 12, т. 3 от ОРЗД, които срокове са определени на един месец, а при необходимост два месеца от получаване на искането. Няма данни ответното дружество да е предоставило на заявителката исканата информация. Жалбата срещу формирания мълчалив отказ е подадена в АС - Пловдив на 06.03.2025 г., т.е. преди да е изтекъл едномесечния срок за предоставяне на информацията по чл. 12, т. 3 от ОРЗД, който срок изтича на 12.03.2025 година. Въпросът за допустимостта на жалбата се преценява във всеки един момент на производството. Затова определящото за изхода на спора в случая е обстоятелството, че към момента на произнасянето на прекратителното определение на 11.08.2025 г. от АС – Пловдив жалбата не се явява преждевременно подадена и спорът не е лишен от предмет по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, както е и понастоящем. Това обаче не е било съобразено от решаващият спора по същество съд, което е довело и до постановяване на незаконосъобразния правен резултат – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. На следващо място с представянето на административната преписка по делото, ответника е представил договор за потребителски кредит от 10.10.2023г., но от приложеното писмено становище не става ясно дали същият е предоставен на Г. по подаденото от нея искане на основание чл.15 и чл.20 от ОРЗД, както и дали удовлетворява искането й в цялост. По делото е останал неизяснен въпроса дали след подаване на жалбата до АС - Пловдив срещу мълчалив отказ е последвало изрично произнасяне на администратора на лични данни, както и дали искането на оспорващата е удовлетворено изцяло или частично. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени като делото се върне на АС – Пловдив за изясняване на тези обстоятелства. Следва да бъде задължен ответника да уточни налице ли е изрично произнасяне по искането на Г. след 12.03.2025г. като представи доказателства по делото в тази връзка. След което и при наличието на изричен акт, съдът следва да прецени наличието на правен интерес за жалбоподателката от продължаване на производството. Съдът също така следва да съобрази, че ако не е налице изрично произнасяне от страна на сезирания администратор, делото има предмет, защото непроизнасянето представлява мълчалив отказ. В противен случай жалбоподателят се лишава от достъп до правосъдие, което е недопустимо. Разноски не се присъждат предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК и с чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение