Определение № 3154 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1404/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Н. Б. срещу решение /определение/ № 54/15.02.2024 г. по т.д. № 443/2023 г. на ПАС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 399/23.11.2023г. по в.т.д. № 443/2023г. на ПАС в частта на разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното решение, тъй като въззивната инстанция не е съобразила, че разноски по делото е направил само П. Г., при това същите са в завишен размер. Следва да се уважи направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на молбата по чл.248 ГПК. Ответниците по частната жалба „Пенита“ООД и П. Г. оспорват основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд по чл.274, ал.1, т.2 ГПК. С обжалвания съдебен акт ПАС е приел, че е сезиран с молба от С. Б. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с което молителят е осъден да заплати на П. Г. сумата от 2200лв. Въззивната инстанция е преценила, че разноските са сторени от двамата въззиваеми и са платени на регистрирано по ДДС лице. Заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора. Настоящият състав на ВКС констатира следното: Производството пред ПАС е приключило с решение № 399/23.11.2023 г. по в.т.д. № 443/2023г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 133/19.04.2023 г. по т.д. №327/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният по чл.124 от ГПК иск от С. Б. срещу „Пенита“ООД и П. С. Г. за признаване за установено, че всички решения на Общо събрание на съдружниците, обективирани в протокол от 20.01.2021 г., са нищожни и е прекратено производството по делото. Пред въззивния съд въззивникът Б. изрично се е позовал на хипотеза по чл.78, ал.5 ГПК. Констатира се, че въззиваемите „Пенита“ООД и П. С. Г. са представлявани от един адвокат и общо за тях е уговорено дължимо адвокатско възнаграждение от 2200лв. с ДДС. От представените писмени доказателства се установява, че плащането е направено от П. Г., но с оглед становището по молбата по чл.248 ГПК то е в изпълнение на задълженията на посоченото лице и ООД по договора за предоставяне на правни услуги. По въззивното дело предоставената правна помощ се изразява в подаване на отговор на въззивна жалба и явяване в съдебно заседание. Конкретният спор не разкрива от фактическа и правна страна сложност извън обичайната за дела по подобни искове – чл.124, ал.1 ГПК. Проведено е едно открито съдебно заседание без събиране на доказателства. Решението е постановено при наличие на практика на ВКС по обуславящия изхода от спора въпрос. Следва да бъде уважено възражението по чл.78, ал.5 ГПК и в полза на П. Говердаров да се присъдят разноски в размер на 1200лв., вместо 2200 лв. С оглед на което, състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение