Решение № 3365 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12477/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. С. С., чрез адв. Е. Йорданов срещу Решение № 4633/13.10.2025 г. постановено по адм. дело № 606/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград /АС – Благоевград/, с което е отхвърлена исковата му молба против Регионална дирекция по горите/РДГ/ – Кюстендил, с искане да бъде прогласено за нищожно Решение № 248/12.02.2025 г., постановено по КАНД № 301/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. Касаторът по подробно изложени доводи обжалва решението като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Моли решението да бъде отменено, като касационната инстанция прогласи нищожността на Решение №248/12.02.2025 г. по КАНД №301/2024 г. на АС - Перник, а делото да бъде изпратено на друг равен по степен административен съд за продължаване производството при преценка за допустимост и за основателност на на искането за възобновяване. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. Е. Йорданов, който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите/РДГ/ – Кюстендил, не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от процесуалния представител юриск. Хлебарска, която оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Перник е бил сезиран с искова молба на З. С. С. против РДГ - Кюстендил с искане за прогласяване на нищожност на Решение № 248/12.02.2025 г., постановено по КАНД № 301/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. След отвод на всички съдии в АС - Перник делото е изпратено на Върховния административен съд /ВАС/ за определяне на друг равен по степен съседен съд. С Определение №2639/14.03.2025 г. по адм. дело №2205/2025 г. на ВАС делото е изпратено на АС – Кюстендил, който поради отвод на всички съдии е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ВАС за определяне на компетентен съд. С Определение № 3736/09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3408/2025 г. по описа на Върховния административен съд, е определен Административен съд - Благоевград за компетентен да разгледа исковата молба на З. С. С. против Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с искане да бъде прогласена нищожността на Решение № 248/12.02.2025 г., постановено по КАНД № 301/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. Първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна: Производството по КАНД № 301/2024 г. по описа на Административен съд – Перник е образувано по искане на З. С. С. за възобновяване на административнонаказателното производство по НАХД № 690/2023 г. по описа на Районен съд/РС/ – Кюстендил, по което е постановено Решение № 321/11.12.2023 г., оставено в сила с Решение № 433/29.02.2024 г., постановено по КНАХД № 16/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С решението на РС - Кюстендил е потвърдено Наказателно постановление №19/17.05.2023 г. на Директора на РДГ- Кюстендил, с което на З. С. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл.50, ал.11 от Наредба №8 за сечите в горите, във вр. с чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите - за това, че в периода от 29.08.2022 г. до 08.09.2022 г. на територията на РДГ - Кюстендил, в качеството на лице, упражняващо лесовъдска практика е издал документ /карнет опис/ в нарушение на Закона за горите и подзаконовите му нормативни актове. След изчерпване на съдебния контрол по оспорване на цитираното по-горе наказателно постановление, е подадено искане от З. С. до АС-Кюстендил за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 690/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Поради невъзможност за сформиране на съдебен състав, който да разгледа искането за възобновяване, АС - Кюстендил е прекратил производството по АНД №196/2024 г. и е изпратил на основание чл.133, ал.6 от АПК делото на ВАС за определяне на друг равен по степен съд. С Определение № 5443/07.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4367/2024 г. по описа на Върховен административен съд, делото, образувано по искането за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД №690/2023 г. по описа на РС- Кюстендил е изпратено на Административен съд – Перник, определен като компетентен да разгледа това искане. С Решение № 248/12.02.2025 г. постановено по КАНД № 301/2024 г. по описа на АС– Перник, предмет на установителния иск по чл.128а от АПК, молбата на С. за възобновяване е отхвърлена. Това решение е влязло в сила на датата на постановяването му, като необжалваемо. При така установеното от фактическа страна АС-Благоевград е приел, че за да е налице нищожност на горецитираното съдебно съдебно решение, порокът трябва да е толкова съществен по вид и тежест, че да изключи въобще пораждането на правни последици от съдебния акт. Посочил е, че нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. АС-Благоевград е изложил доводи, че не се установяват нарушения на спазването на принципа на случайния подбор при формирането на съдебния състав, разгледал и приключил производството по КАНД № 301/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. Приел е, че съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на административния съд, от законен състав – тричленен, в съответствие с разпоредбата на чл.73, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. След подробен анализ на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, приложима в производството по възобновяване на административнонаказателното производство по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът е приел, че в случая не са били налице основания за отвод на съдебния състав, разгледал и постановил решението по КАНД № 301/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. В заключение АС-Благоевград е обобщил, че не се установяват твърдените от ищеца основания за отвод, поради предубеденост или заинтересованост от изхода на делото в хипотезите на чл. 29, ал. 2 от НПК. Обстоятелството, че съдебният състав се е произнесъл по допустимостта на искането за възобновяване с Определение № 1003/10.06.2024 г., което е било отменено с Определение № 11795/04.11.2024 г., постановено по адм. дeло № 8518/2024 г. по описа на ВАС не сочи за нарушение на изискването за безпристрастност на съдебния състав и не е основание за отвеждане на съда, доколкото с това произнасяне съдът не е изложил съображения по съществото на искането. Решението е правилно. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно пред съответния административен съд - чл.128а, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.128,т.8 от АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на окончателен съдебен акт, постановен от АС-Перник, ползващ се със сила на присъдено нещо. Следователно изводът на административния съд за допустимост на иска е правилен. Искът по чл. 128а, ал. 1 от АПК за обявяване на нищожност е самостоятелно средство за защита против съдебни актове извън редовната инстанционна проверка по пътя на обжалването. С искът по чл. 128а от АПК пред административния съд се поставя единствено въпросът за валидността на съдебния акт. В настоящия случай АС - Благоевград се е произнесъл съобразно заявения предмет и формулирания петитум. Първоинстанционният съд е установил и обсъдил релевантните фактическите обстоятелства по делото, като е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за неоснователност на иска. Съдът подробно е обсъдил основанията за обявяване на нищожност на съдебното решение, като се е позовал и на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на Върховния касационен съд. Според правната теория и трайната съдебна практика нищожни са актовете на съда, които са постановени от незаконен състав, страдат от толкова съществени пороци, че не позволяват да се разбере формираната воля на съда, не са подписани от състава, участвал в спора по същество. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в решението си АС-Перник ясно и последователно е изложил фактическите и правни съображения и мотиви, поради които е отхвърлено искането за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 690/2023 г. по описа на РС - Кюстендил. Решението е подписано от надлежно формиран съдебен състав, който е обявил делото за решаване в открито съдебно заседание, тоест, който е взел участие при постановяването му в съответствие с императивната норма на чл. 172а, ал. 3 от АПК. Правилен и обоснован е и изводът на съда, че неоснователно се поддържа нищожност на съдебното решение, поради наличие на основания за отвод на съдебния състав. В обобщение - за да е нищожно съдебното решение, то изцяло следва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, да е постановено от ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. Обоснован е изводът на административния съд, че процесното решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата форма и съдържа всички съществени реквизити. Решението на АС-Перник е надлежно мотивирано, с ясно формирана воля на съда, а възражението за противоречивост и неяснота на мотивите и фактическите установявания, е относимо към законосъобразността, а не към валидността на съдебния акт, т.е. същото е ирелевантно в производство по реда на чл.128а, ал.1 от АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 евро, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно. Адв. Йорданов сочи, че такова не се дължи, както и поради това, че от юрисконсулт Хлебарова - процесуален представител на ответната страна, не е представено удостоверение за юридическа правоспособност. Присъденото от настоящата касационна инстанция юриск. възнаграждение е в минимален размер и същото се дължи на основание чл.78, ал.3, вр. с чл.81 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. По първоинстанциононто дело е представено пълномощно от Й. Хлебарска - Главен юрисконсулт в РДГ- Кюстендил, което е прието като редовно и не е оспорено от ищеца. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение