Решение № 12595 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5328/2015 г.

Решение № 12595 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5328/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" София Александър Георгиев Георгиев, чрез проц. представител ю. к. Николай Георгиев Георгиев, против решение № 1787/18.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1749/2014 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Живка Апостолова Янева, гр. Сандански, против ревизионен акт (РА) № 2001303771/1.10.2013 г., издаден от Евгени Миленов Нанков, главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. София, потвърден с решение № 52/13.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София. С оспорения РА е доначислен данък върху дохода по ЗДДФЛ за 2009 г. в общ размер на 15858.54, от които 11727.52 лв главница и 4131.02 лв лихви. Съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначените и приети, неоспорени ССчЕ (основна и две допълнителни) и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилен е изводът на съда, че органът по приходите е определил незаконосъобразно данъчната основа за облагане в обжалвания ревизионен акт. От паричния поток в ревизионния доклад органът по приходите е направил извод за превишение на разходите над приходите при ревизираното лице за конкретни дати от 2009 г., без да са направени изчисления за приходите и разходите за цялата календарна година. Съгласно чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) данъчната година е календарната година, а облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно. Данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. В случая ревизията е използвала метода на моментни салда - подневно и помесечно салдиране и отстраняване на текущото превишение на разходите над приходите като недостиг на парични средства към даден момент. Недостигът на парични средства не се определя обаче, помесечно, тъй като данъчният период на облагане е календарната година съгласно чл. 15 от ЗДДФЛ. При подоходното облагане облагаема е общата годишна данъчна основа, базирана на годишния облагаем доход, а реда по чл. 122 от ДОПК е приложим само като основание за извършване на облагане при особени случаи, т.е. установени укрити доходи в моментните им размери. Според второто допълнително заключение на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и след изключване на сумата по предоставен заем в размер на 160 000 лв., приходите за 2009 г. при ревизираното лице са в размер на 235900 лв., а общият размер на разходите е 134267.41 лв., като е налице положително салдо (в размер на 104 367,92 лв.) и не е налице недостиг на парични средства. При формиране на фактическите си и правни изводи съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Настоящият съд не присъжда разноски с оглед този изход на делото, тъй като направено искане в тази насока няма. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав