Определение № 885 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4666/2013 г.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място], Столична община с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 2030 от 31.10.2013 г. по т.д. № 2110/2013 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С решението, чието спиране се иска, молителят [фирма] е осъден на основание чл.232, ал.2 ЗЗД да заплати на „Л.” А., [населено място] общо сумата 17 183.34 лв., включваща нзаплатена наемна цена и консумативни разходи по договор за наем от. От данните по делото е видно, че въззивното решение е съобщено на молителя на 13.11.2013 г., а касационната жалба срещу него е подадена на 13.12.2013 г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По делото е представен платежен документ от 13.12.2013 г., с който молителят е наредил да бъде преведено по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на присъдената сума от 17 183.34 лв. Представена е и служебна бележка от счетоводството на ВКС, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение