Определение № 50008 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1581/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С решение № 50001 от 28.05.2026 година по гр. дело № 1581/2022 година по описа на ВКС, III г. о., съдът се е произнесъл по същество на касационната жалба като е разпределил разноски съобразно изхода от делото. Постъпила е молба от касатора Т. А. П., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. С., по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. В молбата се излагат съображения, че в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително 190.50 евро направени разноски. Отделно се излагат съображения за прекомерност на присъдените в полза на ответното търговско дружество разноски в размер на 3 530 лева по съображения, че представител на дружеството не е участвал в откритото съдебно заседание, както и поради обстоятелството, че спорът е трудов и присъденото в полза на ищеца обезщетение е в нисък размер, поради което неоправдано в негова тежест се възлагат разноски в значителен размер. По така постъпилата молба по чл. 248 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна „Ж. Л. и Ко“ О. със становище за нейната неоснователност. Молбата е постъпила в срок. Решението, чието изменение се иска, е постановено на 28.05.2026 година, а молбата е постъпила на 22.06.2026 година в рамките на предвидения едномесечен срок, поради което е процесуално допустима. По така подадената молба настоящата касационна инстанция съобрази следното: Производството по делото е било образувано по подадена от Т. А. П., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. С., касационна жалба срещу решение № 236 от 17.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 677/2021 г. на Окръжен съд – Хасково. Касационната жалба е била оставена без разглеждане по отношение предявения иск с правно основание в чл. 200 от КТ за сума в размер на 2 038 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, търпени в резултат на трудова злополука, а по отношение на предявения иск по чл. 200 КТ за неимуществени вреди, касационната инстанция е уважила същия за сумата от 1 508.52 евро като го е отхвърлила до претендирания размер от 75 000 лева или 38 346.89 евро и с оглед крайния изход от спора е разпределил разноските в полза на страните. Съдът е приел, че касаторът има право на разноски за трите инстанции съобразно крайния резултат от спора само за уважения иск по чл. 200 КТ за неимуществени вреди. Касационната инстанция се е съобразило с това какъв е размерът на исковата претенция, която се поддържа от ищеца във всяка една инстанция – 100 000 лева или 75 000 лева, поради което за всяка инстанция подробно е изчислила сумата, която се полага на ищеца като разноски съобразно развитието на спора. Не са налице грешки в изчисленията и молбата по чл. 248 ГПК в тази й част е неоснователна. По отношение на второто искане на ищеца, съдържащо се в молбата по чл. 248 ГПК за намаляване на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, съдът съобрази следното: В касационното производство касаторът-ищец е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева, а ответникът – адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 лева. Направеното възражение, че присъденото в полза на ответното дружество адвокатско възнаграждение е прекомерно, се явява неоснователно. Независимо, че адвокат Г. П., процесуален представител на ответника, не се е явил в откритото съдебно заседание, същият предварително е депозирал писмено своите бележки по спора. Отделно от това следва да се посочи, че възнаграждението на адвокат П. е било заплатено на 06.04.2022 година и касае отговор по касационната жалба на ищеца, която касационна жалба се отнася и за двата иска, предявени от ищеца по чл. 200 КТ – за обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетение за имуществени вреди – т. е. възнаграждението е договорено за защита по два иска. Независимо, че касационната жалба е била оставена без разглеждане по отношение на предявения иск за имуществени вреди, то ответникът е положил необходимите усилия да отговори на касационната жалба и по този иск, поради което присъденото адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение