Определение № 232 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 132/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на А. Б. Л., [населено място], срещу определение №719/07.12.2011 г. по гр. дело № 669/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната и жалба против определение №1141 от 22.11.2010 г. по гр. дело №579/2010 г. на Върховния касационен съд, III г.о. С последното определение по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 24.07.2009 г. по в. гр. дело №2758/2008 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен в обжалвания акт, че определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. Върховният касационен съд чрез него, като преценява дали повдигнатите правни въпроси обуславят въззивното решение и имат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, извършва подбора на касационните жалби, които да бъдат допуснати до разглеждане. Ако разглеждането на касационната жалба бъде допуснато, съдът я разглежда по същество, а ако то не бъде допуснато, въззивното решение влиза в сила /чл. 296, т. 3 ГПК/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.