Определение № 4462 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2969/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №10930/26.05.2026г. на Т. П., В. Д. П. и В. Т. Д., чрез адв. С. срещу определение №2022/20.04.2026г. по гр. д. №771/2026г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, изцяло. Смятат за неправилен и необоснован извода на съда, че за жалбоподателя Т. П. липсвал правен интерес, като твърдят, че съдът не е съобразил, че по двата предявени иска подлежат на доказване едни и същи факти. Изразяват и несъгласие с изложените от съда съображения за безспорност на обикновеното другарство при предявени искове за собственост. Считат, че съгласно чл.284, ал.3 ГПК за една касационна жалбата се дължи само една държавна такса, независимо от колко лица е подадена. Ответната по частната касационна жалба страна не е депозирала писмен отговор в предоставения ѝ срок. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното определение №2022/20.04.2026г. по гр. д. №771/2026г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, частната жалба на Т. В. П. срещу разпореждане №1178 от 01.12.2025г. по възз. гр. дело №353/2025г. на Добричкия окръжен съд е оставена без разглеждане поради липсата на правен интерес, като е посочено, че в тази част определението подлежи на обжалване. Със същото определение е потвърдено разпореждане №1178 от 01.12.2025г. по възз. гр. дело №353/2025г. на Добричкия окръжен съд по частната жалба на В. Д. П. и В. Т. Д., като е посочено, че тази си част, определението е окончателно. Независимо, че частната жалба е една, доколкото тя е подадена от три лица срещу акт, съдържащ два различни диспозитива, на първо място следва да се прецени нейната допустимост. Жалбата на В. Д. П. и В. Т. Д. е недопустима тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване в тази част акт. Съгласно разпоредбата на чл.286, ал.2 ГПК, разпореждането на въззивния съд, с което касационната жалба се връща поради неотстранени в срок нередовности, може да се обжалва с частна жалба. Касационният контрол на разпореждането е осъществен с произнасянето на ВКС в определение №2022/20.04.2026г., което в тази част е окончателно и не подлежи на последващо обжалване, в какъвто смисъл са и указанията на предходния състав на ВКС. Предвид което жалбата на В. Д. П. и В. Т. Д. следва да се остави без разглеждане доколкото е подадена срещу акт, за който липсва предвидена възможност в процесуалния закон за обжалването му пред друг състав на ВКС. Частната жалба на Т. В. П. е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел, че с обжалваното пред него разпореждане №1178 от 01.12.2025г. по в. гр. дело №353/2025г. на Добричкия окръжен съд, е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, доколкото с обжалваното разпореждане не се засягат негови права. Настоящият състав намира определението за правилно по следните съображения: С въззивното разпореждане е върната само касационната жалба на В. Д. П. и В. Т. Д., а подадената от Т. В. П. е администрирана, предвид което и доколкото неговите права не засегнати, то за него липсва правен интерес от обжалването на този акт, в смисъл е и възприетото от предходния състав на ВКС. Предвид гореизложеното, обжалваното определение, с което частната жалба срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт е била оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Останалите съображения, изложени в частната жалба не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предметния обхват на настоящия касационен контрол. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение