Определение № 8445 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2026 г.

Производството е по чл.229, ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. А. С., подадена чрез адв. Ц. Теофанов срещу определение № 969 от 03.07.2026 г. постановено по адм. дело № 914/2026 г. по описа на Административен съд София – област. С обжалваното определение е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0274-000085 от 04.06.2026 г. на полицейски инспектор към ОДМВР София, РУ Ихтиман. Частния жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че нарушението е извършено на 23.02.2026 г., а процесната ЗППАМ е издадена на 04.06.2026 г., т.е. след повече от три месеца, което е сторено в явно несъответствие със закона. Твърди, че ако административният орган е считал жалбоподателя за лице, създаващо непосредствена опасност за обществения интерес, заповедта е следвало да бъде издадена незабавно след установяване на предпоставките за това. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на първоинстанционният съд, че не са налице значителни и трудно поправими вреди, които да обосноват искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. В тази връзка е изложено, че трудова книжка на жалбоподателя и трудов договор на съпругата му като личен асистент са относими именно към преценката дали предварителното изпълнение причинява значителни или трудно поправими вреди. Съдът не е анализирал тяхното съдържание, а единстнено е посочил, че посочените обстоятелства не са нови. Според частния жалбоподател, първоинстанционният съд не е извършил конкретна преценка на всички представени доказателства, не е обсъдил всички относими доводи на страните и не е изложил мотиви защо приема, че твърдените вреди не са значителни или трудно поправими. Намира, че липсата на подобен анализ в обжалването определение представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Иска определението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът по частната, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първостепенният съд е образувано по жалба на Е. А. С., с която на осн. чл.171, т.1., б.„з“, „бб“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. В жалбата е заявено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл.166 от АПК. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е правилно. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими доказателства и възражения на страните като е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящият състав. Оспорената заповед № 26-0274-000085 от 04.06.2026 г. на полицейски инспектор към ОДМВР София, РУ Ихтиман, с която е приложена ПАМ по чл.171,т.1, б. „3“, „бб“ от ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл.172, ал.6 от ЗДвП и в настоящото производство се проверяват наличието на предпоставките за сприрането му. Ето защо, оплакването на частния жалбоподател, че между извършването на нарушението и издаването на заповедта са минали няколко месеца е неотносимо към преценката, която се дължи по чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 АПК. Действително предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. По делото липсва спор и от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е работил на длъжност „шофьор“, но трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, преди извършване на нарушението и издаване на ЗППАМ. Правилно е прието от съда, че обстоятелството, че съпругата му работи като личен асистент на баща си, който живее в друго населено място също не обосновава наличието на ново обстоятелство обосноваващо спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. В случая жалбоподателя не е доказал, че във връзка с наложеното предварително изпълнение на ЗППАМ, за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда по смисъла вложен от законодателя. Настоящият състав съобразява константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя ще бъде накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл.166, ал.2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Целта на прилагането на ПАМ по чл.171,т.1,б. „з“, „бб“ от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател, със същата степен на значимост. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на седмо отделение