Решение № 8455 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 806/2026 г.
ВАСШесто отделение31.07.2026 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41248/09.12.2025 г. по адм. дело № 13/2024 г. на Административен съд София – град. ОТХВЪРЛЯ искането на „Екофарм груп“, АД, гр. София за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 41248/09.12.2025 г. по адм. дело № 13/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът твърди наличието на процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждането на всички доказателства по съществото на спора, приемайки необосновано че обявената нищожност на Методика № РД-16-17/01.04.2019 г. за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК(Методика), публикувана на интернет страницата на НЗОК и издавана всяка година във връзка с Наредба №10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал.6, т.1 и т.2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал.2, т.3 от Закона за здравето (Наредбата) влече след себе си автоматично и нищожност на целия договор между страните. Развива съображения и за необоснованост на оспорения съдебен акт, обусловено от действието на съдебното решение (ex nung), с което е обявена нищожност на Методиката, отчитайки че значителна част от възникналите факти във връзка със спора са от времето преди постановяването му. Посочва, че последващото съдебно решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Ответникът по касационната жалба – „Екофарм Груп“ АД, гр. София, чрез адвокат Д. Ангелова изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че не е прогласена нищожност на целия договор, а само на онези негови клаузи, относими към Методиката и начина на изчисляване на дължимите суми. Тези клаузи няма как да бъдат заместени с повелителните правила на закона, нито да бъде сключен договор без нищожните клаузи, доколкото съставляват самият предмет на договора. Намира първоинстанционното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно и моли за оставянето му в сила. Представя поробни писмени бележки и претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 41248/09.12.2025 г. по адм. дело № 13/2024 г. Административен съд София – град е отхвърлил предявените искове от Националната здравноосигурителна каса срещу „Екофарм груп“ АД, гр. София за заплащане на сумата от 669 347,07 лева, на основание част III от договор № РД-14ЛП-32/16.05.2019 г. за отстъпки под формата на възстановяване на разходи (компенсация) и за прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2019 г., за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.(Договор), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2021 г. Присъдил е разноски. Решението е правилно. Предмет на производството пред първоинстанционния съд са предявени искове от Националната здравноосигурителна каса срещу „Екофарм груп“ АД, гр. София за осъждането му да заплати първоначално сумата от 70 000,00 лева, частично предявен иск от твърдяната за дължима сума в общ размер 669 347,07 лева, като с последваща молба искът е увеличен със сумата от 599 347,07 лева, представляваща разликата до посочения общ размер на неудовлетвореното притезание, която обща сума от 669 347,07 лева се претендира на основание договор № РД-14ЛП-32/16.05.2019 г., представялваща отстъпки под формата на възстановяване на разходи (компенсация) и за прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата и направените разноски. Ищецът претендира сумите на основание част III от Договара – „Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК“ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. (Механизъм). За прилагането на Механизма за 2019 г. управителят на НЗОК е издал Методика № РД-16-17/01.04.2019 г. за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2019 г., публикувана на страницата на НЗОК. В нея се съдържа и алгоритъма за изчисляване на надвишението на разходите за съответните подгрупи лекарствени продукти от всяка основна група, както и за размера на конкретните суми, подлежащи на директно плащане на НЗОК. Правилата, по които се извършва анализ и установяване наличието или липсата на надвишение в подгрупа „Самостоятелни лекарствени продукти“ са посочени в глава IV от Методиката. По делото е установено, че между НЗОК и притежателя на разрешение за употреба (ПРУ) на лекарствени продукти - „Екофарм груп“ АД, гр. София на основание § 34 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №10 от 2009 г., обн. ДВ бр. 17/26.02.2019 г. в сила от 02.03.2019 г. във вр. с чл. 45, ал. 10 и ал. 21 ЗЗО е сключен Договор №РД-14ЛП-32/16.05.2019 г. за отстъпки под формата на възстановяване (компенсация) на разходите и за прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2019 г. Съгласно чл.11, ал.6 от Договора информацията и индивидуалните справки, както и изчисляване на евентуално дължимите суми, подлежащи на директно плащане на НЗОК, се изготвят на база методиката за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Методиката се счита неразделна част от договора. Размерът на исковата претенция е определен съгласно правилата и алгоритъма, установени в Методиката. Механизмът за 2019 г., гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК е част от Наредба №10 от 2009 г. като Приложение №10 към чл. 34, ал. 1. Методика №РД-16-17/01.04.2019 г. за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, утвърдена от управителя на НЗОК, е частично възпроизведена в чл. 11 и сл. от Договор №РД-14ЛП-32/16.05.2019 г.. Към момента на издаването на Методика №РД-16-17/01.04.2019 г. за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, управителят на НЗОК не е бил изрично овластен от Конституцията или от закон да издава нормативен административен акт по прилагането на механизма, който е част от Наредба №10 от 2009 г. (Приложение №10 към чл. 34, ал. 1). С решение №12566/20.11.2024 г. по адм. дело № 5339/2024 г. тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение е обявил нищожността на Методика №РД-16-17/01.04.2019 г. за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, утвърдена от управителя на НЗОК. Решението е оставено в сила с решение №8095/23.07.2025 г. по адм. дело № 120/2025 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия. Методиката по своето съдържание дава алгоритъма за изчисляване на надвишението на разходите за съответните лекарствени продукти от всяка основна група, както и за размера на конкретните суми, подлежащи на директно плащане на НЗОК. Неоснователни са доводите на касатора, че спрямо подзаконовите нормативни актове законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Нормата касае унищожаемите подзаконови нормативни актове, а не нищожните, при които липсата на правни последици е изначална. Обявената нищожност на нормативния акт важи от момента на издаването му. Няма спор между страните, че по силата на сключения с НЗОК договор ответникът е снабдявал лечебни заведения и аптеки с медикаментите, описани в договора. Срещу тази дейност е получил суми, върху които дължи заплащане на отстъпка, нормативно определена в разпоредбата на чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба №10 от 2009 г. и договорена между страните. В изпълнение на сключения договор, „Екофарм груп“ АД, гр. София, при наличие на определените в Механизма предпоставки, следва да възстанови сумите, установени при прилагането на акта. Нищожният нормативен административен акт обаче не поражда и не е породил правни последици. Следователно без правно действие са клаузите от договора между страните, които възпроизвеждат разпоредби от същата Методика, респ. препращат към нея. В рамките на инцидентния контрол, административният съд законосъобразно е ценил като нищожни и материализираните индивидуални административни актове в уведомителни писма с изх.№№ 18-00-524/08.08.2019 г., 18-00-823/20.09.2019 г., 18-00-823/01.11.2019 г. и 18-00-365/27.02.2020 г., за приложени справки досежно установени надвишения на разходи за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, при прилагане на механизма, както и за договорени отстъпки за лекарствени продукти, както и административния акт в писмо изх.№ 18-00-365/16.04.2020 г., касаещ годишно изравняване на сумите, подлежащи на директно плащане на НЗОК за 2019 г., издадени на основание на Методиката. Вярно е, че нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В настоящия случай не се твърди нищожност на целия договор, а лишени от правно действие са онези негови части относими към Методиката и начина на изчисляване на дължимите суми по него. Съгласно чл.195, ал.2 АПК правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем се уреждат служебно от компетентния съд в срок не по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение. По делото не са представени доказателства за издаване на нова Методика за прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2019 г. след обявяването на нищожността й с решение №12566/20.11.2024 г. по адм. дело № 5339/2024 г. тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение №8095/23.07.2025 г. по адм. дело № 120/2025 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия. Методиката съдържа алгоритъм за изчисляване на надвишението на разходите от съответните групи лекарствени продукти на ПРУ от всяка основна група, както и за размера на конкретните суми, подлежащи на директно плащане от НЗОК, без който алгоритъм е невъзможно определянето на размера на дължимите суми. Доказването на извършените разходи следва да бъде направено със съответните разходооправдателни документи (фактури, платежни нареждания, банкови извлечения и др.) Ищецът не е представил такива по делото. Заключението на ВЛ по първите три поставени задачи, според изявленията на последното, е било извършено на база справки и разпечатки, предоставени му от НЗОК. То не е правило анализ на документи за плащания или други подобни, от които да е видно извършване на разходи от страна на ищеца за лекарствени продукти на ответника. Данните от справките за тримесечия обаче са неотносими предвид обявената нищожност на Методиката на чиято база те са калкулирани. По изложените съображения законосъобразно първоинстанционният съд е отказал да цени заключението по приетата експертиза в тези му части. Наред с горното в приетата по делото експертиза вещото лице, както и съда стига до извода, че при прегледа на Методиката за 2019 г. липсва правило за определяне размера на сумите за възстановяване на нетни разходи на НЗОК за лекарствени продукти, за които 2019 г. е първа година за заплащане. По тази причина начислените от НЗОК суми за продукт UROMITEXAN SOLUTION FOR INJECTION 100 mg/ml – 4 ml x 15 са недължими. В решение №7199/28.06.2023 г. по адм. дело № 845/2022 г. Върховният административен съд е имал възможността да отбележи, че при внасяне от ПРУ на иновативни лекарствени продукти за първи път пред съответната година, се получава възстановяване на преразхода в повече от 100%, тъй като тогава не се извършва сравнение с предходната година и това показва, че в процесния Механизъм НЗОК не е установила точен алгоритъм за поемане на това превишение, без да се засегнат интересите на ПРУ/УП до степен, същите да не могат да отчитат приходи, респ. печалба от търговската си дейност. Механизмът (съгласно приетата дефиниция в ЗЗО) представлява компенсаторна рамка, при прилагането ѝ следва да се съобрази именно тази специфичност, която да спомага за поемане на превишението по начин без да се засягат в по-голяма степен интересите на ПРУ/УП и да се спазва заложения принцип на балансиран бюджет в чл. 1 от ЗБНЗОК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, а направените изводи кореспондират с относимите по делото доказателства. Отчитайки изхода на спора, Върховният административен съд, шесто отделение дължи произнасяне единствено по разноските сторени пред настоящата, касационна инстанция. Видно от приложения списък за разноски от ответника по касационната жалба (с.28) е, че в него не фигурират такива, извършени пред Върховния административен съд, поради което не са налице основания за присъждането им с настоящото съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
17- чл. 34, ал. 1
- чл. 195, ал. 2 АПК
- чл. 195, ал. 1 АПК
- чл. 208 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 1 ЗБНЗОК
- чл. 11, ал. 6
- чл. 11
- чл. 21, ал. 1, т. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 262, ал. 6, т. 1
- чл. 34
- чл. 45, ал. 10
- чл. 82, ал. 2, т. 3