Определение № 338 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4817/2024 г.

Образувано е по молба на С. Б. И. – К., като майка и законен представител на детето М. Ф. К., чрез адв. Б. И. от Софийска адвокатска колегия, за отмяна на решение № 2434/23.04.2024 г. на Софийския градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 12634/2023 г. Насрещната страна К. М. К., чрез адвокати Т. Т. и К. Т., отговаря, че молбата е недопустима – основава се на твърдение за престъпление, което не е установено по надлежен ред. По същество излага и съображения за правилност на въззивното решение. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Молбата се основата на твърдение, че решението, чиято отмяна се желае, е постановено при допуснати още от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост в извода на въззивния съд относно преценката на показанията на свидетелката К.. Твърди се, че тези показания са неистински, защото свидетелката има качеството на пълномощник по делото, от което не се е отказала, а и е майка на ответника. Молителят счита, че въззивният съд е трябвало да постанови решението си на базата на показанията на посочения от нея свидетел и да бъде уважено искането по Закона за защита от домашно насилие. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима. С решенето, чиято отмяна се желае, съдът се е произнесъл по молба на С. И. – К., действаща лично и като майка и законен представител на Ф. К. К., за издаване на заповед за съдебна защита и вземане на мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу К. К.. Това решение е изключено от приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК. Както е изяснено в т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. и мотивите към т. 3 и т. 4 от ТР № № 7 от 31.07.2017 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Съдебните актове по ЗЗДН не се ползват със сила на пресъдено нещо. Както е изяснено в ТР № 2/2019 г. от 25.11.2020 г. на ОСГК на ВКС, производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения. На следващо място, недопустима е молбата и поради основанието, изложено в нея – оплакване за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила и неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение, което се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Производството по гл. XXIV ГПК не подменя редовния инстанционен контрол, нито е нова, поредна инстанция за проверка правилността на съдебното решение. Твърдението пък за „неистинност“ на показанията на един от свидетелите е лична оценка на молителя и то, основано на довод, че разпитаната К. не може да има качеството на свидетел, като и за евентуалната й предубеденост с оглед родствената връзка с противната страна по делото. Проверката на вътрешното убеждение на въззивния съд при преценка на свидетелските показания е недопустимо да се извършва по реда на чл. 303 ГПК. По същество, не се и твърди, че свидетелката К. е потвърдили неистина пред съда, т.е., че е извършила престъпление, а и в настоящото производство това би имало значение, ако е предварително установено по съответния начин – присъда по наказателно дело, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение на граждански съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. При така изложеното, молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Молителката следва да заплати на противната страна сторените съдебноделоводни разноски за производството. Представен е договор за процесуално представителство по делото, сключен между К. К. и Адвокатско дружество „Т. и Т.“, както и доказателства за извършен банков превод на сумата от 960 лв. – уговорен хонорар, ведно с ДДС. Процесуални действия по делото са извършени едновременно от двама адвокати, действащи от името на адвокатското дружество. К. има право на възстановяване на разноските, направени само за един адвокат по делото, поради което С. И. – К. следва да му заплати 480 лв. (съдът по силата на чл. 162 ГПК и наличните данни, приема, че приспадащия се на всеки един от двамата адвокати хонорар е по 1/2 от заплатения). Мотивиран от горното, съдът