Определение № 1333 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 730/2026 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., констатира, че в подадената от [община] касационна жалба се съдържа искане за спиране изпълнението на обжалваното и невлязло в сила въззивно решение № 565/12.11.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 785/2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С въззивното решение е потвърдено решение № 381/13.05.2025 г. по гр. д. № 1573/2024 г. на Районен съд – Благоевград и жалбоподателят е осъден на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД да заплати на М. Д. Д. сумата 15 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, дискомфорт и стрес, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 09.04.2024 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Видно от приложеното платежно нареждане, при подаването на жалбата срещу решението касаторът е внесъл като обезпечение и сумата от 15 000 лв. (с равностойност в евро - 7 669,38 евро) по сметката на Върховния касационен съд за обезпечения. От счетоводството на съда е потвърдено (на 17.03.2026 г.) постъпването на тази сума по сметката на ВКС. От изложеното следва, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК – страната е подала в срок касационна жалба и е представила надлежно обезпечение, поради което молбата й за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателна и следва да се уважи. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение