Решение № 14548 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1332/2017 г.

Решение № 14548 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1332/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от ПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на "Агроком инвест" ЕООД, представено от управителя М. П. Г., срещу решение № 421/20.12.2016 г. на Административен съд В. Т. /АСВТ/ по адм. д. № 367 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 15-1400448/03.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т. относно допълнително установените задължения за ДДС в общ размер 11 825.54 лева с лихви за забава в общ размер 2 121.81 лева в данъчни периоди от м. 01 до м. 11.2012 г. Оплакванията на касатора са относими към трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява несъгласие с изводите на съда за установеност на предпоставките на чл. 122, ал. 2, т. т. 2 и 4 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122- 124 ДОПК. Отправя упреци към дейността на съда по оценка на доказателствените средства. Отрича допустимостта в ревизионното производство, а и в съдебното производство, на доказателствени средства, събрани в досъдебната фаза на наказателно производство, включително заключение на съдебно- икономическа експертиза и обективирани върху 8 броя карирани листове записки от дневни отчети. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" В. Т. отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Решението на АСВТ е постановено в повторно първоинстанционно производство - след частична отмяна с решение № 6801/07.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2015 г. на предходното решение № 181/21.05.2015 г. на АСВТ по адм. д. № 642/2014 г. Съдебният контрол е ограничен до частта от РА, с която, при ревизия проведена по правилата на чл. 122- 124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК /позоваването на т. 4 е насложено от ДДОДОП в решението му при оспорването на акта по административен ред/, в тежест на "Агроком инвест" ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер 11 815.54 лева за данъчни периоди от м. 01 до м. 11.2012 г. с лихви за забава. Данъчните задължения са с източник начисляване на ДДС в общ размер 5 576.35 лева в данъчни периоди м. 01- 11.2012 г. за неотчетени в тези периоди продажби на дизелово гориво на обща стойност с ДДС 33 458.07 лева от стопанисвана от РЛ бензиностанция в с. К. и корекция в д. п. м. 02- 11.2012 г. на ползван данъчен кредит в общ размер 6 239.19 лева за гориво за зареждане на служебни автомобили. Констатациите са за извършени продажби на дизелово гориво в бензиностанцията, а не само за извършвано зареждане за собствени нужди; както и изписване на разходи за гориво за служебни автомобили без да са съставени пътни листове. Органите по приходите са ценили приобщени към материалите на ревизията доказателствени средства, събрани в образувано досъдебно производство, включително две папки съдържащи индигирани отчети за 2012 г. с информация за движението на горива, смазочни материали и плащания в брой, както и заключение на съдебно-икономическа експертиза от 19.05.2013 г. Първостепенният съд е разрешил в полза на администрацията спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Ценил е събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, включително тези събрани в досъдебно производство и приобщени към административната преписка. Позовал се е и на заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза за фактически извод за несъответствие между представените в ТД на НАП счетоводни документи и тези налични у дружеството, осъществяващо счетоводното обслужване на жалбоподателя. При сходство във външния вид на документите експертът е възприел разлика в съдържанието. Е Изхождащите от счетоводната къща документи не отразяват извършени от "Агроком инвест" ЕООД продажби на дизелово гориво. По документите в ТД на НАП от бензиностанцията в с. К. до 01.12.2012 г. са продадени на СОУ "Бачо Киро" 1 083 литра дизелово гориво, а по първични документи от счетоводната къща на училището са продадени 4 015 литра гориво на стойност 10 570.52 лева. Решаващите му изводи са за неотчетени приходи от продажба на дизелово гориво. Укриването на тези приходи обосновавало предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Определил е като законосъобразно определянето на основата за облагане с косвения данък, определена от вещото лице по СИЕ от досъдебното производство при съобразяване на записките за дневни финансови отчети върху 8 бр. карирани листове, водени от служителя на бензиностанцията Ц. Ц.. Съдът се е позовал на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Относно извършената с РА корекция на ползван данъчен кредит съдът е възпроизвел установяванията и изводите на решаващия орган от юрисдикционния му акт. Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати при постановяването на оспореното решение нарушения на логическите и опитните правила и на процесуалния закон. Преценката на доказателствените средства е съобразена с процесуалния закон и правилата на формалната логика. Тя е обусловено от извършеното обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът е определил кои факти приема за доказани, т. е извършил е фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма е формирал правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Обсъдени са писмените доказателствени източници. Посочено е как е преценена доказателствената им стойност и е заявено от съда кои факти приема за установени. Съответна на правилото на чл. 202 ГПК е преценката на заключението на допълнителната ССЕ в контекста на другите информационни източници. Авторството на документа, обективиран върху 8 бр. карирани листа, е проверено. Т. е документът не е автентичен. Той е в информационно единство с данъчните документи за доставка на гориво на СОУ "Б. К.", приходът от продажбата на което не е осчетоводен. При действието на чл. 42, ал. 3 ДОПК е несъмнена възможността на органите по приходите да приобщят доказателствени средства, събрани по реда на НПК. А събраните в ревизионното производство доказателства важат и в съдебното - чл. 171, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДРДОПК. Без да е включен при формирането на СФР и да е обявен в ОПР приходът от продажба на гориво е укрит. Укриването на приход е една от хипотезите, в които възниква правомощието на органите по приходите да определят основата за облагане с данъци не по правилата на материалния закон, а по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК /вж. чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Дори в първоинстанционното производство адресатът на РА не е отправил конкретни упреци към начина на определяне на данъчната основа. На недоволството му от избора на администрацията да проведе ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК е отговорил аргументирано административният съд с извод за доказаност на предпоставките на отклонението от типичното развитие на ревизионното правоотношение. Не са отправени конкретни оплаквания срещу частта от решението, разрешаваща спора за съществуването на установени с РА данъчни задължения заради извършена корекция на ползван данъчен кредит. С арг. от чл. 218, ал. 1 АПК е недължимо проверка на тази част от решението. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 948.11 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение