Определение № 1434 от 23.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 830/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С разпореждане № 27171 от 27.10.2025 г. по ч. гр. д. № 11494/2022 г. на Софийски градски съд са върнати като просрочени две частни жалби с идентично съдържание на Д. С. Д. – вх. № 26600/05.03.2025 г. и вх. № 27368/06.03.2025 г., насочени срещу разпореждане № 1483/17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 11494/2022 г. на СГС. Съдът е приел, че обжалваното от Д. Д. разпореждане е връчено на жалбоподателя по електронна поща на 20.01.2025 г., а жалбите срещу него са подадени на 05.03.2025 г., след изтичане на законния едноседмичен срок, затова съдът не дължи произнасяне по тях. Частна жалба срещу преграждащото разпореждане № 27171 от 27.10.2025 г. на СГС е подадена от Д. Д.. Жалбоподателят се позовава на чл.38, чл.38а, чл.41, ал.2 и чл.127, ал.1, т.2 ГПК, както и практика на ВКС по прилагането им. Сочи, че не е давал изричното си съгласие за получаване на съобщения от съда на посочения от него електронен адрес, както и че не е изпращал до съда потвърждение за получаване на изпратеното му по електронен път № 1483/17.01.2025 г., затова не е пропуснал срока за обжалването му. Иска назначаване на техническа експертиза с конкретни задачи във връзка с кореспонденцията между него и съда на електронния му адрес във връзка с обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С разпореждане № 1483/17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 11494/2022 г. на СГС е върната частна жалба вх. № 98772/16.09.2024 г. на Д. Д. поради неизпълнение на указанията за внасяне в срок на държавна такса. Видно от разпечатката на стр. 133 по същото дело съдът е изпратил на 20.01.2025 г. на посочения от Д. Д. електронен адрес копие от разпореждане № 1483/17.01.2025 г. По делото не е постъпило потвърждение от адресата за получаване на това съобщение. Независимо от това с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 27171 от 27.10.2025 г. е прието, че частните жалби срещу разпореждане № 1483/17.01.2025 г. са просрочени, като за начало на срока за обжалване на разпореждане № 1483/17.01.2025 г. съдът е приел датата 20.01.2025 г. Обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като противоречи на чл.41а, ал.2, вр. чл.38, ал.3 ГПК и на практиката на ВКС по прилагането им - решение № 13 от 19.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 940/2025 г., I т. о., определение № 2525 от 14.08.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 1054/2025 г., II т. о. Страната е посочила по делото електронен адрес, но за да се считат получени изпратените на него от съда електронни съобщения разпоредбата на чл.41а, ал.2 ГПК изисква потвърждаване на получаването, а при липса на такова потвърждаване съобщението трябва да бъде връчено по общия ред. В настоящия случай липсва потвърждение за получаване на разпореждане № 1483/17.01.2025 г. и поради това съдът е трябвало да го връчи по общия ред, за да започне да тече срокът за обжалването му. Ето защо двете частни жалби – вх. № 26600/05.03.2025 г. и вх. № 27368/06.03.2025 г., насочени срещу това разпореждане, не са просрочени и съдът не е имал основание за оставянето им без разглеждане. Това налага отмяна на обжалваното разпореждане № 27171 от 27.10.2025 г. по ч. гр. д. № 11494/2022 г. на Софийски градски съд и изпращане на делото на СГС за администрирането им до САС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,