Определение № 6485 от 12.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Д. Г. от гр. Разград, чрез представител по пълномощие – адв. И. Игнатова от Адвокатска колегия – Разград против Определение № 798/29.04.2026 год., постановено по административно дело № 194/2026 год. по описа на Административен съд – Разград. Заявено е несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че посочените в искането по чл. 166 от АПК обстоятелства не са новонастъпили и не засягат пряко личната сфера на жалбоподателката. В тази връзка се твърди, че сочените основания за тежки последици, свързани със здравословното състояние на бащата на жалбоподателката са лични за нея, доколкото грижата за болен и възрастен родител е личен и последиците от неизпълнението му също са лични. Твърди се също, че ограничаването на правото на жалбоподателя да управлява МПС за продължителен период от време – до 6 месеца е от характер на причини значителни или трудно поправими вреди и е противопоставимо на обществения интерес, който се явява защитен с преустановяване на административното нарушение. Възражението е допълнено и с довода, че обществения интерес от незабавното изпълнение в конкретния случай не надделява, доколкото в случая се касае за пробно шофиране. В заключение е заявено, че е неправилно да се приеме, че нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК изисква претендираните вреди да са свързани с нови обстоятелства, които не са били осъществени към момента на издаване на акта. По мнение на оспорващия, визираните вреди следва да се преценяват с оглед спецификата на осъществяваната дейност. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Ответникът – полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съда намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството по административно дело № 194/2026 год. пред Административен съд – Разград е образувано по повод жалба от А. Д. Г. от гр. Разград, чрез представител по пълномощие – адв. И. Игнатова от Адвокатска колегия - Разград против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1085-000114/03.04.2026 год., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против А. Д. Г. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В иницииралата първоинстанционното производство жалба е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 3 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В молбата е посочено, че предварителното изпълнение на заповедта създава тежки лични последици за жалбоподателката, доколкото баща й е инвалид и се нуждае от непрестанни грижи и помощ. Допълнено е с твърдението, че бащата живее в [населено място], общ. Попово, обл. Търговище и жалбоподателката, за да полага грижи за него е необходимо да шофира, включително и поради възникващи ситуации за транспортиране до лекарска помощ. В тази връзка е заявено и твърдението, че обществения интерес от незабавното изпълнение не надделява при формално нарушение, което се санкционира в отделно административно наказателно производство. За доказване на така заявените твърдения, към жалбата са приложени удостоверение за настоящ адрес на бащата Д. Г., Експертно решение на ТЕЛК и удостоверение за раждане на жалбоподателката А. Г.. Във връзка с така формулираното искане, с Определение № 798/29.04.2026 год., постановено по адм. дело № 194/2026 год., състав на Административен съд – Разград е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че в случая, нови обстоятелства, които да не са съществували при издаването и връчването на ЗППАМ и които да обосноват вероятност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателката не са доказани. Прието е, че заявените от жалбоподателката факти, удостоверени с ангажираните писмени доказателства не са новонастъпили, а също така и не засягат пряко личната правна сфера на жалбоподателката. По мнение на съда, липсват доказателства, че жалбоподателката е единствен близък родственик, който обгрижва своя болен баща, както и че липсват доказателства за алтернативни възможности за оказване на необходимата помощ. Формиран е извод, че в случая евентуалните неблагоприятно последици, които биха настъпили за бащата на жалбоподателката, като трето лице не могат да бъдат защитавани в това производство, като по делото не са ангажирани доказателства, които да установят, че личните права и интереси на жалбоподателката са съпоставими и надделяват по значимост над защитения от закона обществен интерес. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно и като такова го е отхвърлил. Настоящият касационен състав приема така формирания извод за законосъобразен. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е приел, че от страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че от предварителното изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди. Мотивирайки особеното си искане, жалбоподателката е заявила, че отнемането на СУМПС ще я лиши от възможността да полага грижи за възрастния си и болен баща, който живее в населено място, различно от нейното. Основателни са доводите на първоинстанционния съд, че така заявените твърдения са недоказани, доколкото от страна на оспорващата не са представени доказателства, че действително тя е единствения родственик на болния си баща, който да полага грижи за него. От друга страна, твърдението, че отнемането на СУМПС ще затрудни нормалното предвижване на искателката до населеното място, където живее баща й също не би могло да се квалифицира като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, доколкото лишаване на лицето от право да управлява МПС е пряка и непосредствена последица от разпоредената ПАМ, а не резултат от предварителното й изпълнение. В този смисъл следва да се има предвид, че факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта не съставляват нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба и са ирелевантни за основателността на искането. В този смисъл, отнемане на СУМПС и лишаване на лицето от правоуправление е пряко следствие от ЗППАМ, поради което не съставлява ново обстоятелство, в каквато насока са твърденията, обективирани в частната жалба. Без опора в нормативната регламентация е и твърдението на оспорващия, че нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК не изисква претендираните вреди да са свързани с нови обстоятелства, които не са били осъществени към момента на издаване на акта, като визираните вреди следва да се преценяват с оглед спецификата на осъществената дейност. В този смисъл, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК недвусмислено указва, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – такива възникнали след постановяване на административния акт. В случая, влошеното здравословно състояние на бащата на жалбоподателката и необходимостта от полагане на грижи за него не е ново обстоятелство, възникнало след постановяване на оспорената ЗППАМ, поради което правилно и обосновано първоинстанционния административен съд е приел липсата на съществен елемент от състава на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения административен акт. Доказателствената тежест по оборването на законовата презумпция за наличие на значим обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта, е възложена на жалбоподателя. След като той не е ангажирал съответните доказателствени средства за оборване на презумпцията, неблагоприятните последици от недоказване на твърденията му за опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди при изпълнението на акта настъпват в неговата правна сфера. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение,