Определение № 5326 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2672/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба от И. Й. И. лично и като законен представител на детето Х. И. И., чрез адвокат Ц. А., срещу въззивното решение на Апелативен съд – София №300/18.03.2025г. по в.гр.д.№119/2025г. Насрещната страна Б. В. В. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. Т. – Т., оспорва жалбата. При извършената проверка за редовност и допустимост на касационната жалба съдът констатира следното: С разпореждане № 20441/26.09.2023г. първостепенният Софийски градски съд е назначил адвокат З. И. Д. за особен представител на детето Х. И. И. по реда на чл.29, ал.4 от ГПК. По делото не са налице данни при администриране на касационната жалба въззивният съд да е определил възнаграждението на адвокат З. Д. за процесуалното представителство пред касационната инстанция. Същото следва да бъде предварително определено и внесено от ищеца за всяка инстанция, независимо дали той е жалбоподател или не, предвид разпоредбата на чл.81 от ГПК задължаваща съда да се произнесе по възнаграждението на особените представители с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Условието да бъде внесена предварително сума за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск и съдът следи служебно за наличието ѝ. На ищеца следва да бъдат дадени указания за внасяне на определената сума с предупреждение, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено, а евентуално постановените, невлезли в сила решения – обезсилени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е приложима в конкретния случай, защото невнасянето на сумата за възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия). Липсата на внесено възнаграждение за особен представител за съответната инстанция е основание за приложение на чл.129, ал.3 от ГПК. Предвид изложеното и доколкото администриращият въззивен съд не е събрал предварително сумата за възнаграждение на особения представител на детето Х. И. И. за касационното производство, пропускът следва да се поправи от настоящата инстанция. С оглед на това и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на особения представител на Х. И. И. следва да се определи първоначална сума за възнаграждение в размер на 1 500лв. Същата следва да бъде заплатена от ищеца – Б. В. В. в едноседмичен срок от съобщението по сметка на касационната инстанция. При проверка за редовност и допустимост на касационната жалба съдът констатира и обстоятелството, че липсва изявление от адвокат З. И. Д., особен представител на детето Х. И. И., дали поддържа подадената касационна жалба, респ. същата и изложението към нея не са приподписани. Жалбата следва да бъде оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности. С протоколно определение от 28.06.2024г. по гр.д.№7681/2023г., първостепенният Софийски градски съд е обявил служебно известният му факт за неприключило гр.д.№ 5150/2024 г. на Районен съд – София, което касае спор между страните относно родителската отговорност за детето Х.. С оглед на изложеното и при липса на данни за предмета на гр.д.№5150/2024г. на РС – София и фазата на развитие на производството, от Районен съд – София следва да бъде изискана справка за посочените обстоятелства, която да бъде изпратена в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Мотивиран от горното, съдът