Определение № 24 от 22.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 999/2012 г.

Производството е по реда на чл.248,ал.2 ГПК. Постъпила е молба от ответника П К Б”Е. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 187/ 18.11.2013г. в частта за присъдените разноски на ищците за адвокатска защита. Твърдението е, че възнаграждението е прекомерно и се иска намаляването му до минималните размери по Наредба № 2/2004г. Поддържа се, че възражението по чл.78,ал.5 ГПК не е преклудирано, тъй като процесуалният представител на ищците не е представил списък по чл.80 ГПК и не е представил на процесуалния представител на ответника пълномощното, за да се запознае с уговорения и платен хонорар. В писмен отговор ищците СВ. Ч, С А. Ч и Д. А. Ч. оспорват молбата с твърдение, че възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК не е направено своевременно- до приключване на устните състезания пред ВКС в производството по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение. Поддържа се, че договорът за правна защита и съдействие, въз основа на който са определени дължимите в полза на ищците разходи за адвокатска защита е представено в открито съдебно заседание, процесуалният представител на насрещната страна е имал възможност да се запознае с размера на заплатения хонорар, а непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК е ирелеватно. З а да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата е постъпила в преклузивния срок, но е неоснователна. С постановеното по делото Решение № 187 от 18.11.2013г. съставът на ВКС е уважил молбата на Ч и на основание чл.47,т.4 ЗМТА е отменил арбитражното решение, постановено по арб.д.№ 140/2012г. на АС”А. Юстциарум”С.. Присъдил е на ищците поисканите и доказани разноски -1360.08лв., за които списък по чл.80 ГПК не е бил представен. От тази сума, договореното и заплатено възнаграждение по представения в хода на делото /л.93/ договор за правна защита и съдействие е 1 300лв. В хода на устните състезания процесуалният представител на ищците адв.К. е поискала присъждането на разноски. Процесуалният представител на ответника не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 ГПК. С оглед на изложеното, възражението по чл.78,ал.5 ГПК е несвоевременно заявено-при представени доказателства в откритото съдебно заседание за уговорения размер и платеното възнаграждение, обективирани в договора за правна защита и съдействие, ответникът е следвало да направи възраженията си към този момент, а не след възлагане в негова тежест на разноските, вследствие на уважаване на иска по чл.47 ЗМТА. Както искането за разноски следва да бъде направено до приключване на делото пред съответната инстанция, така и до този момент следва да бъдат представени и доказателствата за извършването им. Следователно, това е и крайният срок, до който следва да бъде наведено и възражението за прекомерност. Молбата по чл.248,ал.2 ГПК не възстановява висящността на процеса, а след приключване на устните състезания страните не могат на навеждат нови искания, доводи и възражения. Представянето или не на списък по чл.80 ГПК е неотносимо към възможността насрещната страна да се позове на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК. Приложеното адвокатско пълномощно е приобщено по делото в открито съдебно заседание и при направено своевременно искане, ответникът не би бил „лишен” от възможността да се запознае със съдържанието му. Мотивиран от изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.