Определение № 148 от 19.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. С определение № 3328 от 13.04.2022 г. по ч. гр. д. № 2231/2022 г. на Софийски градски съд е отменено определение № 11005/16.12.2021 г. по гр. д. № 37752/2021 г. на СРС, ГО, 51 с-в, в частта, с която по допуснато обезпечение на предявените от Е. Д. К. срещу Б. Д. Ф.-П. искове е определена обезпечителна мярка възбрана върху 1/2 ид. част от недвижим имот - апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ПИ с идентификатор ............ Със същото определение СГС е обезсилил обезпечителна заповед № 69/21.12.2021 г. в частта за определената обезпечителна мярка възбрана. Със същото определение СГС е осъдил Е. Д. К. да заплати на Б. Д. Ф.-П. разноски в размер на 15 лв., представляващи заплатена държавна такса по частната жалба. Частна жалба срещу определението на СГС в посочената по-горе част е подадена от Е. Д. К.. Жалбоподателката счита за неправилен решаващия извод на СГС, че предявените от нея искове са достатъчно обезпечени с останалите две допуснати мерки – запор на вземане по изп. д. № 145/2016 г. и запор на банкова сметка на Б. Д. Ф.-П. в „Р.“ АД /сега КВС Б. АД/. Твърди, че вземането по изпълнителното дело отдавна не съществува, а по запорираната банкова сметка няма наличност. Затова паричните ѝ вземания срещу насрещната страна могат да бъдат реално обезпечени само с възбраната върху недвижимия имот – мярка, която СГС е отменил. Отделно от това жалбоподателката поддържа, че СГС ѝ присъдил разноски само по едната жалба, по която тя е ответник, а по втората жалба, въпреки че тя е отхвърлена в по-голямата си част, не ѝ присъдил разноски. Освен това неправилно съдът извършил прихващане на разноски и като резултат я осъдил да заплати на другата страна разноски в размер на 15 лв. Отправеното до ВКС искане е да се отмени определението в обжалваната част, както и да ѝ бъдат присъдени разноски за двете отхвърлени частни въззивни жалби. Към жалбата е приложено изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са поставени три въпроса във връзка с основния предмет на частното производство и един въпрос във връзка с присъдените от СГС разноски. Ответницата Б. Д. Ф.-П. оспорва жалбата. Излага подробни доводи и цитира практика на ВКС във връзка със становището си за нейната недопустимост. Излага и становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Съгласно приетото в ТР № 1/21.07.10 по т. д. № 1/10 на ОСГТК на ВКС, определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск (бъдещ или във висящо исково производство) или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд. Възприето е разбирането, че обезпечителното производство е двуинстанционно, тъй като определението, с което съдът се произнася по молбата за допускане на обезпечение, има привременен и несамостоятелен характер, то не прегражда развитието на исковия процес, нито дава разрешение по същество на друго производство или прегражда развитието му. След постановяване на тълкувателното решение е изменена ал.2 на чл.396 ГПК, като е предвидено, че ВКС разглежда само частни касационни жалби срещу определения на въззивния съд, с които в производство по чл.274 ГПК е отменен отказът на първата инстанция и е допуснато обезпечение на иска. Настоящият случай не попада в приложното поле на чл.396, ал.2 ГПК, тъй като СГС не е допуснал обезпечение на иска в производство по чл.274, вр. чл.396 ГПК, а обратно – той е отменил позитивно определение на първата инстанция и е отхвърлил искането за прилагане на обезпечителната мярка „възбрана“. Това определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В частната касационна жалба се съдържат искания за изменение на въззивното определение в частта за разноските, които следва да се разгледат от СГС в производство по чл.248 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение