Определение № 34 от 27.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 62/2013 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив против разпореждане от 12.12.2012 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 443/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд за връщане на депозиран касационен протест от Окръжна прокуратура – Пловдив против постановената по делото присъда № 82/11.10.2012 г. В частния протест се твърди, че разпореждането на ВКС за изпълнение на процедурата по чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК не е било съобразено, като не е бил даден 7-дневен срок на прокурора да отстрани констатирани пропуски в касационния протест. Претендира се отмяна на разпореждането и администриране на протеста до ВКС. В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на частния протест. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в частния протест и материалите по делото, намери същия за НЕОСНОВАТЕЛЕН, предвид следните съображения: С присъда по ВНОХД № 443/2012 г. Пловдивският окръжен съд е оправдал подсъдимия В. К. по повдигнатото му обвинение по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4, вр. чл. 194 и вр. чл. 29 от НК. В 15-дневен срок прокурорът е депозирал бланкетен касационен протест, в който изрично е заявил, че ще изложи допълнителни аргументи след изготвяне на мотивите. Такива не са постъпили след надлежно съобщаване на резолюцията на съдията-докладчик от 19.11.2012 г. и в указания 7-дневен срок. Впоследствие материалите са били изпратени на ВКС, като с разпореждане от 05.12.2012 г. Зам. Председателят на ВКС е отказал образуване на касационно производство и е върнал делото на Пловдивския окръжен съд за изпълнение на процедурата по чл. 351 ал. 4, т. 1 от НПК. С атакуваното понастоящем разпореждане съдията.докладчик е върнал протеста, с което посочената процедура е била изпълнена. Неоснователен е доводът, че е било необходимо да се дава допълнителен 7-дневен срок за отстраняване на недостатъците по касационния протест. Това вече е било сторено с резолюцията от 19.11.2012 г. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение