Определение № 4906 от 29.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2025 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от В. К. Д., С. И. Д. и В. С. Д., представлявани от адвокат Г. Ю. от АК – Б., молба с вх.№ 90022 от 25.07.2025 г. за отмяна на влязлото в сила на 29.11.2023 г. въззивно Решение № 627 от 23.11.2022 г. по в.гр.д.№ 531/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, ІІІ възз.гр.състав, с което е потвърдено Решение № 906051 от 17.01.2022 г. по гр.д.№ 2006/2020 г. на Районен съд – Благоевград. С атакувания съдебен акт С. В. Д. е осъден да преустанови неоснователните действия, с които препятства и ограничава възможността на Б. И. Ю. да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху собствената му част от поземлен имот с пл.№ *, кв. 5 по плана на [населено място] поле, общ. Б. с площ от 583 кв.м., както и да премахне последиците от неоснователните си действия, като премахне за своя сметка: неправомерно и неоснователно изградена ограда от 38 м., навлизаща в имота на ищеца и заграждаща площ от 356 кв.м., подробно описана в диспозитива на решението, както и частта от 35 кв.м. от нова стопанска постройка, представляваща дървена конструкция и термопанели на един етаж, която попада частично в границите на имота. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответника по молбата Б. И. Ю. чрез АД „Грозданова, Спириев и съдружници“, представлявано от адвокат Д. Г. от АК - Б., в който се оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Искането е да бъде оставена без разглеждане, а при условията на евентуалност – да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждането на разноски. Препис от молбата е връчен на ответника по нея С. В. Д., който не е депозирал отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като съобрази доводите, изложени в молбата за отмяна и в отговора й, намира, че същата е частично процесуално недопустима по следните съображения: Молбата, подадена от В. К. Д., следва да бъде квалифицирана като такава по чл. 304 ГПК във връзка с разясненията, направени с ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК. При отсъствието на доказателства молителката да е узнала за воденото от Б. И. Ю. срещу съпруга й С. В. Д. гр.д.№ 2006/2020 г. на РС – Благоевград преди посочената от нея дата – 01.07.2025 г., молбата й се явява подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и следва да бъде разгледана по същество. Процесуално недопустима се явява молбата, подадена от С. И. Д. и В. С. Д.. Тези молители твърдят, че съставеният в полза на С. И. Д. по време на брака й с В. С. Д. КНА № 105 от 17.09.2024 г., т. ІІ, рег.№ 3988, д.№ 293/2024 г. по описа на нотариус с рег.№ * на НК ги легитимира като собственици на 357/532 ид.ч. от ПИ № *** с номер по предходен план *. При отсъствието на скица за ПИ № *** и комбинирана скица между действащия регулационен план и кадастралната карта, настоящият състав на съда съпостави данните за удостовереното с КНА № 105 от 17.09.2024 г. право на собственост с данните по приключилото гр.д.№ 2006/2020 г. на РС – Благоевград, въз основа на което приема, че би могло да се предположи, че (макар да не са го заявили изрично) тези молители поддържат, че са станали собственици на 357/532 ид.ч. от частта от стария имот пл.№ * с обща площ 895 кв.м., представляваща територията извън границите на притежавания от В. К. Д. и С. В. Д. парцел *-* с площ 312 кв.м., разположен в кв. 5 по плана на [населено място], общ. Б.. Така имплицитно заявеното твърдение на тези молители се възприема от ВКС в смисъл, че Б. И. Ю. не е материално правно легитимиран да претендира премахването на процесните по гр.д.№ 2006/2020 г. на РС – Благоевград ограда от 38 м., навлизаща в имот пл.№ 144 с площ 583 кв.м., които са извън границите на парцел *-*, кв. 5 по плана на [населено място], която ограда загражда площ от 356 кв.м. от имота, както и частта от 35 кв.м. нова стопанска постройка, представляваща дървена конструкция и термопанели на един етаж, която попада частично в границите на така описания имот. Такова твърдение обаче е ирелевантно от гледна точка приложимостта на чл. 304 ГПК, защото съсобствениците, участващи в дялова съсобственост (каквито по същество имплицитно заявяват, че са молителите в качеството им на притежаващи 357/532 ид.ч. от ПИ № ***) не са необходими другари помежду си, съответно - не разполагат с гарантирано от закона право да участват като главна страна в процеса по чл. 109 ЗС заедно с останалите участници в съсобствеността, поради което и влязлото в сила решение по гр.д.№ 2006/2020 г. на РС – Благоевград не формира сила на пресъдено нещо по отношение на тях. Като не са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 627 от 23.11.2022 г. по в.гр.д.№ 531/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, ІІІ възз.гр.състав, с което е потвърдено Решение № 906051 от 17.01.2022 г. по гр.д.№ 2006/2020 г. на Районен съд – Благоевград, молителите С. И. Д. и В. С. Д. не са активно процесуално легитимирани да претендират отмяна на посочения съдебен акт. Ето защо производството по отношение на тях следва да бъде прекратено, а към насрочване на производството за разглеждане по реда на чл. 307 ГПК на молбата на В. К. Д. следва да се пристъпи след влизане в сила на прекратителното определение. Воден от изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия