Определение № 3071 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5097/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, подадена от А. М. К., чрез адв. М. Бозов, с която се иска допълване на решение № 10334/24.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5097/2025 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта за разноските, като в полза на К. бъдат присъдени разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция. В срока по чл. 176а, ал. 2 АПК насрещната страна – Национален осигурителен институт, не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок от постановяване на съдебното решение (чл. 176а, ал. 1 АПК) и е процесуално допустима. Производството пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба, подадена от Национален осигурителен институт против решение № 899/16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 76/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което същият е осъден да заплати на А. М. К. сума в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване на Разпореждане № 081-00-1338-3/24.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Произнасяне по искането за присъждане на разноски на ответната страна по касационното дело, отправено от процесуалния представител, в решението не се съдържа, като се установява, че такова искане е направено своевременно с представения отговор по касационната жалба на 09.05.2025 г., когато са представени и доказателства за плащането. Право да иска допълване на съдебния акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е благоприятен, което обстоятелство в случая е налице. Искането следва да се направи до приключване на делото в съответната съдебна инстанция, реално да са направени разноски по делото, както и да е установен техният размер. В случая искането за присъждане на разноски е направено в срок и е представен Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2025 г., сключен между А. М. К. и адв. М. Бозов, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева в брой. Въз основа на гореизложеното, съдът намира искането за присъждане на разноски за основателно, поради което в полза на А. М. К. следва да се присъдят разноски в размер на 255,65 евро, което е равностойността на 500 лева. Водим от изложеното, и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,