Решение № 177 от 20.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1389/2013 г.

Решение № 177 от 20.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1389/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1786/13.11.2012 г. по т. д. № 2767/2012 год. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение от 16.02.2012 г. по т. д. № 2125/2010 г. на СГС, ТО, VI - 10 състав. С последното е потвърдено решение на съда по несъстоятелността, за отказ за утвърждаване на оздравителен план, приет от Събрание на кредиторите на дружеството - касатор от 06.12.2011 г., по съображения за несъответствие на плана с изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ /предоставяне гаранции за изпълнението на плана на всеки клас кредитори/ и чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ /на несъгласния с одобряването на плана кредитор, какъвто се явява предявилото възражение по реда на чл. 703, ал. 5 ТЗ дружество - [фирма], оздравителният план да предвижда удовлетворяване каквото същият кредитор би получил при разпределение имуществото на длъжника по предвидения от закона ред/. Касаторът счита въззивното решение недопустимо, тъй като хирографарният кредитор [фирма] - е възразил срещу оздравителния план единствено на основание чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ - липса на гаранции за изпълнението на плана, в който обхват единствено е следвало да се произнесе съда по несъстоятелността. С позоваването на чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ вр. с чл. 700, ал. 3 ТЗ и отказвайки на основание същите утвърждаване на плана, поради липса на пазарна оценка на имуществото на длъжника / един единствен незастроен урегулиран поземлен имот /, непозволяваща установяване каква би била степента му на удовлетворяване по общия ред, според касатора съдът по несъстоятелността е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса и постановил недопустимо решение, което въззивната инстанция е следвало да санкционира с обезсилване. Противопоставя се и втори довод за недопустимост на решението, предвид произнасяне на съда по несъстоятелността по изисквания към съдържанието на плана, съгласно чл. 700 ТЗ, съобразими, според касатора, само при преценка относно допускането му, каквато преценка е преклудирана, след като не е санкциониран с недопускане, в производството по чл. 701 ТЗ. В евентуалност касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с довод за постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 705, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 700, ал. 3 вр. с ал. 2 ТЗ, тъй като чл. 705, ал. 1 ТЗ и в частност т. 4 на същия, не предвижда изискване, предпоставящо субсидиарно приложение на чл. 700, ал. 3 ТЗ, извън това за нуждите на ал. 2 на същата разпоредба, а конкретна сделка планът не предвижда. Според касатора, съдът неправилно тълкува и прилага чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, създадена в защита единствено срещу поставянето с оздравителния план на несъгласните кредитори в по-неизгодно положение, спрямо това което биха имали при удовлетворяване в производството по несъстоятелност. В този смисъл, според страната подлежат на просто съпоставяне заложените в оздравителния план параметри на удовлетворяването на несъгласния кредитор, с тези на удовлетворяването му по предвидения в производство по несъстоятелност ред / 60 % спрямо 0 % - тъй като [фирма] е хирографарен кредитор /. В съответствие с чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, касаторът счита, че и необходимостта от гаранции за несъгласния с плана кредитор, трябва да се преценява с оглед необходимостта от невлошаване положението му спрямо това при удовлетворяване по общия ред. След като е хирографарен, а имуществото на дружеството е недостатъчно за удовлетворяване дори на обезпечените кредитори, ра гаранции по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ в конкретния случай и за този кредитор, не са необходими. Твърдят се и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с доводи, аналогичен на мотивирането на недопустимост на въззивното решение. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, като по доводите за недопустимост на въззивното решение противопоставя задължителна съдебна практика / решения по чл. 290 ГПК на ВКС/, в съответствие с която се е произнесъл въззивния съд. По приложението на чл. 700, ал. 3 вр. с чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ страната намира, че изброяването на действията и сделките в разпоредбата на чл. 700, ал. 2 ТЗ, по отношение които чл. 700, ал. 3 ТЗ намира приложение, не е изчерпателно. В този смисъл, изискването за представяне на оценка на имуществото би било налице не само в случай на разпоредителна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, но и на действия по трансформацията му. Оспорва съображенията на касатора, че оценката на имуществото на длъжника е излишна с оглед извършване преценката по чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, както и че за последната е от значение качеството на кредитора - обезпечен или хирографарен. В тази връзка ответната страна се позовава и на предявени против обезпечените кредитори искове по чл. 647, т. 5 ТЗ, очевидно с предмет учредените в полза на същите ипотеки, с цел отпадане качеството им на привилигировани кредитори и поставянето им в един и същ с ответната страна ред на удовлетворяване по чл. 722 ТЗ. [фирма] оспорва изрично качеството на гаранции на предвидените като такива в плана: 1 /чрез цялото имущество на дружеството в несъстоятелност, каквато отговорност законът по начало, в качеството на правен принцип, предвижда / чл. 133 ЗЗД, чл. 136 ЗЗД /; 2 / чрез сключването на трета по ред ипотека върху единствения имот на длъжника, в обезпечаване на нов банков кредит - предвид липсата на каквито и да е доказателства за сключване договор за банков кредит или поне предприети преговори за това и изобщо - предвид влизане в действие на тази гаранция не с оглед изпълнението на плана, а в случай на неизпълнението му; 3 / допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала - предвид липсата на подобно волеизявление, изходящо от същия - [фирма]. В отговора, идентично на заявеното и с отговора на въззивната жалба на [фирма], [фирма] твърди неспазване императивното изискване на чл. 705, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 703, ал. 4 ТЗ - оздравителният план да е приет от всеки отделен клас кредитори с обикновено мнозинство, тъй като в класа на необезпечените кредитори [фирма], гласувало против плана, притежава 55, 736 % от вземанията. С определение № 496/04.06.2013 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: Задължително ли е предоставянето на гаранции и за хирографарните кредитори и какъв е вложеният от законодателя смисъл в понятието "гаранции" по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ - обезпечения на вземанията на кредиторите или друг тип гаранции за изпълнението на плана ? Върховен касационен съд, първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С атакуваното въззивно решение е потвърден отказ за утвърждаване на предложен от длъжника - [фирма] - оздравителен план, гласуван на Събрание на кредиторите от 06.12.2011 г., като хирографарният кредитор [фирма] е гласувал единствен " против " и депозирал възражение срещу утвърждаването на плана, по реда на чл. 703, ал. 5 ТЗ, на основание чл. 700, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ТЗ, поради непредоставени му като хирографарен кредитор гаранции във връзка с изпълнението на плана, но също поради непредвидени в плана реални и надлежно обосновани "управленски, организационни, правни, финансови, технически и др. действия за осъществяването на плана" / т. 5 /, както и непосочена информация относно влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на несъстоятелния длъжник. Съдът по несъстоятелността е отказал утвърждаване на плана предвид липсата на доказателства за спазване условието на чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ - на несъгласния с плана кредитор планът да осигурява плащане, каквото същият би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред. За последното съдът е счел необходимо представянето на пазарна оценка на единствения притежаван от дружеството длъжник актив - недвижим имот, предвиден за застрояване, което застрояване и разпродажбата на " груб строеж " на бъдещите построени обекти, е средството за оздравяване, респ. за удовлетворяване на кредиторите, предложено с плана. Въззивният съд е потвърдил решението на съда по несъстоятелността по жалбата на [фирма], на основание чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, като е разгледал и визирания във възражението на [фирма], но неразгледан от съда по несъстоятелността, подновен от кредитора като възражение срещу въззивната жалба на длъжника, недостатък на плана - по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, приемайки го за основателно. В обосноваване изводите си е приел, че обезпечаване изпълнението с общото имущество на длъжника не съставлява валидна гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, че учредимата трета по ред ипотека върху единствения недвижим имот на дружеството, в полза на хирографарните кредитори, е предпоставена от условие - бъдещо несигурно събитие - предходно сключване на договор за банков кредит и че предвидената в едногодишен срок от утвърждаването на плана допълнителна парична вноска на едноличния собственик на капитала не съставлява гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, а води единствено до увеличение на капитала. Въззивният съд е разгледал и съобразеното от СГС възражение - на основание чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, възприемайки мотивите за необходимост от пазарна оценка на имуществото на длъжника, за обосноваване извод в съответствие с условието на чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ. В този смисъл, въззивният съд не е мотивирал извод за задължително приложение към оздравителния план на пазарна оценка на имуществото от масата на несъстоятелността, на основание чл. 700, ал. 3 вр. с ал. 2 ТЗ, а необходимост от такава оценка в конкретната хипотеза - за проверка спазено ли е условието на чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, за гласувалият против плана хирографарен кредитор планът да предвижда плащане, каквото би получил и при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред. Оздравителният план предвижда 70 % удовлетворяване на главниците, дължими на обезпечените кредитори и 60 % удовлетворяване на главниците на необезпечените кредитори, при пълно опрощаване на дължими, както на обезпечените, така и на необезпечените кредитори, лихви. Предвижда две годишно разсрочване на плащанията / гратисен период/ и последващ едногодишен срок на дължими на вноски плащания, съгласно погасителен план за всеки отделен кредитор, при еднакви условия. За извършване преценката по чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ планът изхожда от прогнозна продажна цена на единствения недвижим имот на дружеството /предвид срив на пазара за недвижими имоти/ - не повече от 1/3 от балансовата му стойност, предпоставяща едва 30 % удовлетворяване на обезпечените кредитори и 0 % - за необезпечените. Доколкото не са приложени доказателства в обосноваване на тази прогнозна продажна цена /в оздравителния план се твърди липса на пазарни аналози, с оглед липса на търсене на имоти с идентична характеристика/, въззивният съд е приел недоказано изискването на чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ. Оздравяването се предвижда чрез застрояване и продажба на застроените в недвижимия имот на дружеството обекти - " Вистапарк", като за целта се предвижда осигуряване допълнително финансиране за застрояване на недвижимия имот, вкл. с нов кредит, за който да бъде учредена втора по ред ипотека върху имота, продажби на обектите на зелено, с прогнозна цена от 750 евро / кв. м., приложима към прогнозна застроявана площ от над 6 500 кв. м.. Предложена е, равнозначно необоснована с конкретни доказателства, стойност на разходи по строителството / следва да се съобрази и изрично указаната нужда от допълнително проектиране /. В раздела "Гаранции", като такива са предвидени цялото имущество на длъжника, с оглед ликвидационната му стойност / непосочена /, както и извършването на допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала, в едногодишен срок от утвърждаването на плана. Предвижда се, че тази допълнителна парична вноска ще благоприятства отпускането на банков кредит, с учредяване втора по ред ипотека върху недвижимия имот. Планът предвижда и учредяване на трета по ред ипотека, след сключването на договора за банков кредит, в полза на необезпечените кредитори. По поставения правен въпрос: Междувременно с решение № 83/27.11.2013 г. по т. д. № 940/2012 г. на настоящия състав на ВКС, I т. о., макар в отговор на друг правен въпрос, бе даден отговор и на въпроса за съдържанието на предвижданите в чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ гаранции, като настоящото решение не възпроизвежда мотивите, а синтезирано отговора, в следния смисъл: Гаранциите, по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, са тези предвидени с оздравителния план действия и сделки, пряко или непряко обезпечаващи удовлетворяването на кредиторите, като главна цел на оздравителното производство. Пряко осигуряващи удовлетворяването са обичайните обезпечителни мерки / реални и лични обезпечения / - залог, ипотека, поръчителство, възбрана, залог. Следва, обаче, да се сподели доводът, че качество на гаранция би имало и средство, без пряко удовлетворяващ кредитора, въз основа на същата, ефект, но косвено гарантиращо удовлетворяването / напр. гарантиране конкретно уреден в плана начин на удовлетворяване на кредитори - чрез събиране вземания от длъжници на несъстоятелното дружество, гарантирано само по себе си с предприемане на принудително изпълнение върху предварително обезпечени или възбранени / запорирани, конкретни техни имущества и пр./. Именно в отлика от останалите действия и сделки по осъществяването на оздравителния план, съгласно чл. 700, ал. 1, т. 5 и чл. 700, ал. 2 ТЗ, тези гаранции са относими само и единствено към защита удовлетворяването на кредиторите, без да се изчерпват с обезпечителни мерки, в тесния смисъл на думата, т. е. могат да са и гаранции по отношение предвидените в оздравителния план конкретни стъпки за кумулиране на средства, в удовлетворяване на кредиторите. Допустим, според настоящия състав, е изричен отказ от гаранции. По отношение нуждата от гаранции за хирографарните кредитори: Няма законово основание качеството " необезпеченост " на вземането да изключва изобщо приложението на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ по отношение хирографарните кредитори. Тъй като гаранциите са насочени в осигуряване основната цел на оздравителното производство - удовлетворяването на кредиторите, при предоставянето на по-благоприятни или поне същите условия на това удовлетворяване, спрямо удовлетворяването при разпределение имуществото по общия ред, следва да се направи следното логично разграничение: Ако според предвижданията, съгласно чл. 700, ал. 1, т. 3 ТЗ, хирографарните кредитори не биха били изобщо удовлетворими при разпределение на имуществото по предвидения в закона ред, за сметка на предвидено в някаква или пълна степен удовлетворяване по оздравителния план, с оглед преобразуващото действие на плана, в случай на възобновяване производството по несъстоятелност, разумно е да се приеме, че не се дължат задължително гаранции в обезпечаване вземанията им, в тесния смисъл на думата - както в пълния им, така и в предвидения в оздравителния план размер, доколкото тези гаранции влизат в действие при неизпълнение на плана и непредвиждането им не би поставило същите кредитори в по-лошо от положението, което биха имали при неутвърждаване на оздравителен план. Няма основание, обаче, да се отрече нуждата от гаранции в широк смисъл на думата - обезпечаващи способите за кумулиране на средства, в удовлетворяване на хирографарните кредитори, до размера на удовлетворяването им, залегнал в оздравителния план, тъй като тези гаранции се включват в действие именно при изпълнение на плана. В съответствие с така дадените отговори, по основателността на касационната жалба настоящият състав намира следното: Несъстоятелни са възраженията за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне на въззивния съд и по отношение недостатъци на оздравителния план, непредявени с възражението по чл. 704, ал. 3 ТЗ, както и изобщо по съдържанието на плана, съгласно изискванията на чл. 700, ал. 1 ТЗ, а не само по тези в чл. 705 ТЗ. В производството по чл. 707а ТЗ съдът служебно дължи проверка както за изпълнение условията на чл. 705, ал. 1 ТЗ, така и за императивните изисквания към съдържанието на плана, съгласно чл. 704, ал. 1 вр. с чл. 700, ал. 1 ТЗ, като не е обвързан от възраженията на кредиторите по материалните предпоставки по чл. 700, ал. 1 ТЗ, релевирани по реда на чл. 703, ал. 5 ТЗ, освен ако са били вече обект на инстанционен контрол, упражнен по повод обжалване определение по чл. 701 ТЗ, за недопускане плана до разглеждане от събранието на кредиторите, какъвто не е настоящия случай. /В този смисъл реш. № 84 от 19.02.2004 г. по гр. д. № 860/2003 г. на ВКС, I т. о., реш. 158/30.11.2012 г. по т. д. № 42/2012 г. на ВКС, II т. о. на ВКС /. За да се произнесе по въведения от необезпечения кредитор [фирма] недостатък на плана - липса на каквито и да било гаранции по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ - въззивният съд не е изхождал от качеството "необезпечен" кредитор, а от съдържанието на предоставените гаранции. Както се посочи по-горе, в отговора на правния въпрос, за хирографарния кредитор нужда от гаранции в тесен смисъл / лични и реални обезпечения на вземането му / не са необходими / поради което не подлежи на коментар предвидената като гаранция трета по ред ипотека върху единствения имот на дружеството /, но не и гаранции в широк смисъл. Точно като непокриващи изискването за създаващи достатъчна сигурност за кумулирането на средства, в удовлетворяване на кредиторите, чрез обезпечаване предвидените в оздравителния план способи за това, въззивният съд е отрекъл и качеството на предвидените в плана такива гаранции. Правилни са съображенията му, че общото имущество на дружеството в несъстоятелност по начало служи за обезпечение на кредиторите и не съставлява самостоятелна гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ. Допълнителната парична вноска, според настоящия състав заложена със смисъла на такава по чл. 134 ТЗ, т. е. не служеща за увеличение на капитала, но дори и тогава, не съставлява надлежна гаранция, доколкото поемане задължение за такава не изхожда от едноличния собственик на капитала на дружеството в несъстоятелност, а внасянето й не е обосновано в обслужване конкретни действия по плана, освен за отпускане на нов банков кредит, ведно с втора по ред ипотека върху единствения недвижим имот на дружеството. Паричната вноска / парична сума сама по себе си / не е надлежен обект на обезпечение на задължение за банков кредит в различен, по-голям размер, какъвто очевидно е нужен на оздравителното производство. Изобщо неясна е логиката на плана, по какъв начин тази вноска би улеснила сключването на банковия кредит, както и при неяснотата на параметрите на последния, в който смисъл надлежна гаранция би бил вече сключен под отлагателно условие - влизане в сила на оздравителния план - договор за банков кредит, защо сключването му, обезпечимо и с втора по ред ипотека / действително спорна, като постижима с банковата институция, уговорка / благоприятства, а не затормозва изпълнението на плана. Същите съображения касаят и втората "обещана" допълнителна парична вноска от 100 000 лева. По начало / съображения в преждепосоченото решение по т. д. № 940/2012 г. на ВКС, I т. о. / надлежна гаранция ипотеката би съставлявала ако вече е учредена, макар под отлагателно условие - влизане в сила на оздравителния план, при това върху имущество на трето лице, вкл. едноличния собственик на капитала. Следователно, изхождайки от обективното качество на необезпечен кредитор на [фирма] и в съответствие с отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, само на това основание - недостатък на оздравителния план, по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ - въззивното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. По отказа за утвърждаване на плана, основан на чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ: С оглед възприетото, в цитираната съдебна практика, служебно задължение на съда да следи за спазване материалноправните и процесуалноправни предпоставки за утвърждаване на плана, за нуждите на действително възможна преценка за тяхното наличие / в частност на степента на удовлетворяване, съгласно чл. 700, ал. 1, т. 3, във връзка с произнасяне по чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, по отношение изразилия несъгласие кредитор / са необходими обективни критерии от които съдът по несъстоятелността да изхожда, освен при изрично признание на всички кредитори за верността на заложеното в плана. Такъв критерий безспорно е пазарната оценка на имуществото, каквато в случая липсва. Вярно е, че законът изрично я предвижда в самостоятелни хипотези /чл. 700, ал. 3 вр. с ал. 2 ТЗ/, което не е основание за отричането й, като необходим критерий за преценка условията по чл. 700, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ. Вероятно предвидената в чл. 688, т. 8 ТЗ оценка, макар за нуждите на осребряването и удовлетворяването по общия ред, би могла да обслужва и преценката на оздравителния план, ако не би бил налице изключително кратък и практически непозволяващ приемането й, до изтичане този по чл. 698 ТЗ, срок. В., необходимостта от наличие на такава пазарна оценка за преценка адекватността на оздравителния план, извън тясната хипотеза на чл. 700, ал. 3 вр. с ал. 2 ТЗ, е вече коментирана в решение на ВКС /реш. 807 от 16.12.2005 г. по т. д. № 512/2005 г. на I т. о. на ВКС/. При липсата на обстоятелства, от които да би заключил за верността на заложеното, в съответствие с изискването на чл. 700, ал. 1, т. 3 ТЗ, правилен е изводът на въззивния съд за необходимостта от пазарна оценка на единственото недвижимо имущество на длъжника. Несъответствието на плана с императивното изискване на чл. 705, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 703, ал. 4 ТЗ е въведено от ответната страна едва с касационната жалба, поради което и не следва да бъде обсъждано в настоящото производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение