Определение № 2338 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4810/2022 г.
ВКСI гражданско отделение27.07.2023 г.докладчик Атанас Кеманов
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Е. А. В. и П. А. В., чрез адв.Р. Р., молба за отмяна на влязлото в сила решение №20217810/01.12.2021г. по гр.д.№23872/2020г. по описа на Софийски районен съд, постановено като неприсъствено в протокол от съдебно заседание, проведено на 01.12.2021г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е образувано по подадена от Е. А. В. и П. А. В., чрез адв.Р. Р., молба за отмяна на влязлото в сила решение №20217810/01.12.2021г. по гр.д.№23872/2020г. по описа на Софийски районен съд, постановено като неприсъствено в протокол от съдебно заседание, проведено на 01.12.2021г., с което е прието за установено по предявения от Г. Р. Ф., [ЕГН] и М. Х. Р., [ЕГН] срещу М. С. В., [ЕГН], отрицателен установителен иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД вр. Чл.44 от ЗЗД и чл.52 от ЗН, че отказът на М. С. В., [ЕГН], от наследството на А. К. В., поч. на 14.09.2010г., вписан в книгата за откази от наследството на Софийски районен съд под №723/06.08.2014г., е нищожен поради невъзможен предмет. С молбата за отмяна се поддържа, че са налице хипотезите на чл. 304 от ГПК, тъй като молителите е следвало да участват в производството пред Софийски районен съд в качеството им на задължителни необходими другари на страната на ответника М. С. В..Наведени са фактически твърдения, че молителите са наследници по закон на техния баща - А. В., поч. на 14.09.2010г.С нотариално завещание №2/18.05.2010г. на СН, баща им, е завещал на М. В., цялото си движимо и недвижимо имущество.На 05.08.2014г. М. В. се е отказала от наследството на А. В., като отказът е вписан в специалната книга на СРС под №793/06.08.2014г.Впоследствие Г. Ф. и М. Р. са предявили иск срещу М. В. за прогласяване нищожността на направения отказ, поради невъзможен предмет.По тази искова молба е било образувано гр.д.№23872/2020г. по описа на СРС, по което е постановено неприсъственото решение, чиято отмяна се иска, прогласяващо отказът от наследството за нищожен поради невъзможен предмет.Навеждат се твърдения, че отказът от наследство от един от наследниците рефлектира върху правата на останалите, тъй като съгласно чл.53 от ЗН техните дялове се уголемяват.Това е налагало задължителното участие на молителите като главна страна в процеса. Привежда се аргументация за допустимост на молбата за отмяна, която е подадена в предвидения от процесуалния закон срок – 3месеца от момента на узнаване за постановеното неприсъствено решение. В срок е постъпил отговор от ответниците Г. Ф. и М. Р., в който се изразява становище за неоснователност на подадена молба за отмяна. Влязлото в сила решение по гр.д.№23872/2020г. по описа на СРС е постановено по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.Съгласно изричната разпоредба на чл. 303, ал. 3 от ГПК, не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 от ГПК или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 от ГПК.Отмяната на неприсъствено решение е извънинстанционен способ за защита на влязло в сила неприсъствено решение при наличие на изрично посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК основания, които се свеждат до изискването страната, срещу която е постановено неприсъствено решение да е била лишена от възможност да участва в делото.И трите основания за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК съвпадат с хипотези на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т.6 от ГПК. В случая молителите не биха могли да инициират производство за отмяна по реда на чл.240, ал.1 от ГПК, тъй като според твърденията им не са взели надлежно участие в процеса, което в случая е било задължително. Това следва да обоснове интереса им от искане за отмяна на влязлото в законна сила неприсъствено решение по реда на чл.304 от ГПК, тъй като ще бъдат обвързани от правните последици на съдебния акт. С т.10 от ТР№7/2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че молба за отмяна, „която не съдържа конкретни и надлежни твърдения“, че третото лице е необходим другар по делото, е недопустима. Именно това качество на третото лице обуславя процесуалната му легитимация да иска отмяна на решението. От наведените в исковата молба фактически твърдения не може да се приеме, че е обоснована легитимацията на молителите да искат отмяна на влязлото неприсъствено решение, постановено по гр.д.№23872/2020г. по описа на СРС, тъй като между тях и ответника М.В. не е налице необходимо другарство. Отказът от наследство е едностранно волеизявление на наследник, с което той заявява, че не желае да придобие наследството.Изричният или мълчалив отказ от наследство води до отпадане с обратна сила на правото на наследяване на съответния наследник и той губи правото да приеме наследството.Отказът има рефлексно действие, тъй като предизвиква правни последици както в сферата на отказалия се наследник, така и на други лица – останалите наследници, които следва да бъдат призовани към наследяване, заветници, кредитори и др.Това не означава, че ако трето лице предяви иск за прогласяване нищожността на отказа от наследство, в исковото производство следва да участват като главна страна всички тези лица, които са засегнати от рефлексното действие на отказа.Между тях и отреклия се не е налице необходимо другарство. Когато се предяви иск за прогласяване нищожността на договор, страните по него са задължителни другари, тъй като са участници в едно и също материално правоотношение и решението по спора трябва да бъде еднакво спрямо всички тях.Това е не само в случая, в който иска е предявен от страна по договора, но и в хипотезата, в която трето лице предяви иск за нищожност на договора/ ТР №7/2020г. от 13.01.2023г. по тълк.д. №7/2020г. на ОСГТК на ВКС/.Отказът от наследство е едностранна правна сделка, която следва да се извърша в определена форма и да се впише в специалния регистър, който се води в съответния районен съд.Тъй като едностранната сделка съдържа изявление само на една страна, то надлежен ответник по иск за нищожност на тази сделка е само неговия автор.Това в процесния случай означава, че претенцията за нищожност на отказа от наследство е следвало да се предяви само срещу наследника, предприел действието, а не и срещу останалите наследници на завещателя, които ще бъдат призовани към наследяване. От горното следва, че молителите не са обосновали легитимацията си да искат отмяна на посоченото в молбата неприсъствено решение, поради което искането им следва да се остави без разглеждане.