Определение № 138 от 20.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1119/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 1 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Ц. К. - от [населено място] срещу Разпореждане № 5476 от 05.11.2012 г. по ч.гр.д. № 1874/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което й е върната частна касационна жалба срещу Определение № 2543 от 08.10.2012 г. по ч.гр.д. № 1874/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което са потвърдени Разпореждане №289 от 23.04.2012 г. по чл. 417 т.2 ГПК в полза на [фирма] - [населено място] срещу Н. Ц. К. - от [населено място] за 90 000 лв. - главница по Договор за кредит от 01.04. 2007 г. и Анекс от 17.03.2008 г., със законната лихва от 10.04.2012 г., за 1477.56 лв. - договорна лихва, за 62.52 лв. - наказателна лихва и за 3196.20 лв. - съдебни разноски и Определение №1345 от 0.08.2012 г., с което е отказано спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение, с оплакване за неправилност. Жалбоподател- ката поддържа, че неправилно въззивният съд й е върнал подадената частна касационна жалба, по който въпрос има противоречива съдебна практика на окръжните съдилища. Иска разпореждането за връщане да се отмени и Върховният касационен съд да постанови пред Бургаски окръжен съд да администрира подадената до ВКС частна жалба. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, тъй като се обжалва разпореждане на въззивен съд, с което е върната частна касационна жалба. С обжалваното разпореждане Бургаски окръжен съд е върнал на частната жалбоподателка подадената частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане по чл. 417 т.2 ГПК за суми по Договор за кредит - главница, договорна лихва наказателна лихва и съдебни разноски, и е потвърдено определение, с което е отказано спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение. Обжалваното разпореждане е правилно. Не подлежи на обжалване с частна касационна жалба въззивно определение, постановено в производство по чл. 419 ГПК, тъй като не попада в кръга на визираните в т. 1 и 2 на текста - не е преграждащ акт и с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му, затова постановените от първоинстанционния съд актове подлежат на двуинстанционно разглеждане, който инстанционен контрол за обжалване е изчерпан с произнасянето от Бургаски окръжен съд. Не подлежи на обжалване с частна касационна жалба и определението, с което въззивният съд се произнася по искане за спиране по чл. 420 ГПК. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени изчерпателно в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 т ГПК - на касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В този смисъл е установената практика на ВКС: Опр.№245/12. 03.2010г. по ч.т.д.№148/2010 г.,І т.о., Опр.№512/24.06.2010 г. по ч.т.д. №284/2010 г.,І т.о., Опр.№404/08.06.2010 г. по ч.т.д. № 444/ 2010 г.,ІІ т.о.,Опр.№300/26.06.2010 г. по ч.т.д.№254/2010 г.,ІІт.о.,Опр.№422/18. 06.2010 г. по ч.т.д.№406/2010 г.,ІІ т.о. и Опр.№ 204/11.03. 2010 г. по ч.т.д.№19/2010 г. ІІ т.о. по въпроса за необжалваемостта пред ВКС на определенията по чл. 419 ГПК и Опр.№ 652/18.11.2009 г. по ч.т.д. № 543/2009 г.,І т.о., Опр.№614/09.11.2009 г. по ч.т.д.№589/2009 г.,І т.о., Опр.№340/26.04.2010 г. по ч.т.д.№261/2010 г.,І т.о., Опр.№ 306/ 27.04.2010 г. по ч.т.д.№257/2010 г.,ІІ т.о., Опр.№ 395/18.05.2010 г. по ч.т.д.№295/2010 г.,І т.о., Опр.№498/5.08.2010 г. по ч.т.д.№288/2010 г., ІІ т.о. по въпроса, че не подлежат на касационно обжалване определе- нията, постановени в производство за спиране по чл. 420 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение