Решение № 4576 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2215/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Х., чрез адв. Ковачева, против решение № 18 от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1588/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора, против ревизионен акт (РА) № Р- 03000324001426-091-001/09.04.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, частично потвърден и изменен с решение № 94/19.06.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с който на жалбоподателя са установени допълнителни публични задължения както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 17 във вр. с чл. 35, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчен период 2019 г. с главница от 8 096 лв. и лихва за забава от 4 617. 27 лв.; ДОО – 235.20 лв. и лихва от 367.02 лв.; ДЗПО лихва от 72.83 лв. и ЗО – лихва от 116.55 лв. и Н. Т. Х. е осъден да заплати НАП, сумата от 1 580.40 лв. разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и следващи ДОПК. Излага съображения, че първоинстанционният съд е приел формално и механично, че липсата на подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и наличието на постъпления по банковата сметка на задълженото лице, автоматично водят до извод за наличие на „укрити доходи“, без да е анализирал дали тези постъпления изобщо представляват доходи по смисъла на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал да събере поисканите от ревизираното лице гласни доказателства, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и с формалния извод, че за доказване на заемни правоотношения над 5 000 лв. била „наложителна“ писмена форма, а твърденията на жалбоподателя представлявали „защитна теза“. В касационната жалба са изложени съображения, че предмет на доказване не е валидността или съществуването на гражданскоправен договор за заем между частноправни субекти, а произходът и основанието на конкретни парични постъпления по банкови сметки на физическо лице, които органите по приходите са квалифицирали като облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Спорът не се свежда до обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно отношение по договор за заем в гражданскоправен смисъл, а за това дали постъпилите суми представляват доход или възстановяване на предварително предоставени парични средства. Твърди, че по този релевантен за данъчното облагане въпрос гласните доказателства са допустими и относими. Според касатора първоинстанционният съд е изложил непълни, противоречиви и формални мотиви, които не отговарят на изискванията за съдебен акт в административния процес. Решаващият състав едновременно е приел и отрекъл едни и същи факти, без да обясни защо описаните от самия него обстоятелства не са достатъчни за извод относно характера на постъпленията. В мотивите си съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, без да обсъди по същество наведените от ревизираното лице конкретни възражения. Иска решението да бъде отменено, като бъде отменен ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК (л.44) и доказателства за извършването им в общ размер на 855.24 евро. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Димова, я оспорва в писмен отговор. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 808.05 евро. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадени от надлежна страна по делото срещу неблагоприятен за нея първоинстанционен съдебен акт и при спазване на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Ревизията е повторна, след успешно обжалване и отмяната на първия РА по административен ред от директора на Дирекция „ОДОП“ Варна. Ревизията на Н. Х. е възложена със ЗВР № Р-03000324001426-020-001/20.03.2024 г. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА № Р- 03000324001426-091-001/09.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, частично потвърден и изменен с решение № 94/19.06.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на Н. Т. Х. са установени допълнителни публични задължения както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 17 във вр. с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. с главница от 8 096 лв. и лихва за забава от 4 617. 27 лв.; ДОО – 235.20 лв. и лихва от 367.02 лв.; ДЗПО лихва от 72.83 лв. и ЗО – лихва от 116.55 лв. По време на ревизията е установено, че задълженото лице е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. За ревизирания период няма регистрация в ТР като ЕТ. Н. Х. е вписан от 07.02.2003 г. в Регистър БУЛСТАТ с ЕИК 104601711, като развиващ дейност като „консултант“ с дейност по [заличен текст]. Спомагателни дейности по застраховане и осигуряване чрез спомагателни фондове. За ревизирания период - 2019 г. няма данни за подадени ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. След анализ на събраните доказателства ревизиращият екип е достигнал до извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. На ревизираното лице е било връчено уведомление по чл. 17 ДОПК, с което е информирано за протичането на производството по особения ред на чл. 122 - чл. 124 ДОПК. Предложенията за установяване на допълнителните задължения са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03000324001426-092-001/05.02.2025 г. В първоинстанционното решение са описани последователно събраните по време на ревизията и пред съда доказателства. В рамките на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че ревизионното производство е било възложено от компетентен орган. Процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при липса на пороци, водещи до неговата нищожност. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са издадени под формата на електронни документи и подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Крайното заключение за законосъобразност на РА по същество е обосновано от първоинстанционния съд с оглед на разпоредбите на чл. 122 и сл. ДОПК и оценката на доказателствения материал по делото. За да отхвърли жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че изводите на органите по приходите са обосновани на събраните доказателства и определянето на публичните задължения е законосъобразно. Въз основа на събраните по делото доказателства е установено, че през 2019 г. в банковата сметка на ревизираното лице, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД са постъпили парични суми в общ размер на 80 960 лв. с основание „захранване на сметка“ и „заем“ от: Д. К. – 25 310 лв.; Ц. Ц. – 10 500 лв.; М. С. – 9 900 лв.; Р. Я. – 5 000 лв.; И. Г. – 20 000 лв.; Ю. С. – 9 900 лв.; „Експерт Консултинг Груп“ ООД – 350 лв. (за които средства не са представени доказателства от задълженото лице). По време на предходната ревизия, посочените физически лица са потвърдили в писмените си обяснения че получили на заем от Н. Х. процесните суми, но не са представили никакви документи за това – сключени договори и доказателства за получаването на парите и то в брой, преди да бъдат възстановени на заемодателя по банков път. Съдът е взел предвид, че ревизираното лице не е декларирало налични парични суми в брой към началото на 2019 г. и такива не са били установени при извършената съпоставка на имущественото и финансовото му състояние, поради което съдът е направил извод, че ревизиращия екип е достигнал до правилен извод, че няма годни писмени доказателства за възможността на Х. към посочения момент да предостави процесните суми в заем. Според първоинстанционния съд този извод кореспондира на събраните по делото доказателства. Съдът не е кредитирал представените от ревизираното лице частни писмени документи като „разписки за получени суми“ и „споразумения“, тъй като е приел, че те са без достоверна дата и не притежават материална доказателствена сила. За неоснователно е прието възражението на ревизираното лице, че органите по приходите неправилно са приели, че получените преводи следва да се отнесат към нормата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и следва да се включат в общата годишна данъчна основа за облагане в годината на получаването им. За да отхвърли това оплакване, съдът е изложил мотиви, че изброяването на доходите в ЗДДФЛ не е изчерпателно, като важи общият принцип, че подлежат на облагане доходите от всички източници, без тези, които са изрично изброени в чл. 13 ЗДДФЛ. Административният съд е отказал да допусне до разпит поисканите от задълженото лице свидетели (лицата, дали писмени обяснения в ревизионното производство), тъй като е приел, че събирането на поисканите гласни доказателства не е допустимо, предвид нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, като е посочил, че договорът за заем няма задължително писмена форма за действителност, но с оглед на доказването на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., писмената форма е наложителна. Съдът е направил извод за законосъобразност на РА и по отношение на установените задължения за УПФ, ЗО и ДОО. За да достигне до този извод първоинстанционният съд се е позовал на подадената декларация по реда на чл. чл. 1, ал. 1, изр. 1 от НООСЛБГРЧМЛ от Н. Х., в която е заявил, че се осигурява за всички осигурителни случаи, а не само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. По изложените съображения, административният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА и го е осъдил да заплати разноски по делото на НАП в размер на 1 580.40 лв. Обжалваното решение e правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички наведени от ревизираното лице доводи за допуснати процесуални нарушения по време на ревизията и настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите му, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по време на ревизионното производство, които да водят до незаконосъобразност на РА или до прогласяване на неговата нищожност. Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал събирането на гласни доказателства. В случая ревизираното лице е искало по делото да бъдат разпитани физическите лица, за които се твърди, че е получил по банкова сметка парични суми под формата на върнати от тях заеми. За доказването на това обстоятелство по време на ревизията са събрани писмени доказателства, като всяко от лицата е дало обяснения, че е получило в брой заеми от ревизираното лице, които впоследствие са били върнати от физическите лица по банкова сметка на Х.. В случая първоинстанционният съд е обсъдил подробно, дадените от физическите лица обяснения по време на ревизията и правилно е приел, че не следва да допусне събирането на гласни доказателства за доказване на същите обстоятелства. В случая разпита на свидетелите, няма да доведе до различни правни изводи, предвид и установената в ревизията невъзможност на Х. да даде на заем посочените средства, поради което първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че съдът не е изложил собствени мотиви, за да отхвърли оспорването срещу РА, а е преповторил изводите на приходните органи. Съображенията на страните и ангажираните доказателства в хода на съдебния процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Решаващият съд правилно е обосновал крайното заключение за неоснователност на оспорването срещу процесния РА. Оплакванията на касатора, във връзка с изложените съображения за несъответствие на РА с материалния закон, са изцяло необосновани. Аргументите във връзка с установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2019 г. касаят произхода на сумите получени по личната банкова сметка на Н. Х. в общ размер на 80 960 лв. с основание „захранване на сметка“ и „заем“ от Д. К., Ц. Ц., М. С., Р. Я., И. Г., Ю. С. и „Експерт Консултинг Груп“ ООД. Въз основа на събраните по време на ревизията и пред съда доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че те не доказват твърденията на задълженото лице, че е разполагало с парични суми в брой, които е дало на заем на горепосочените физически лица и те от своя страна са му ги върнали по личната банкова сметка. Съдът обосновано е приел, че Х. не е доказал, че разполага с парични средства в размер на 80 960 лв., че да ги даде в заем на Д. К., Ц. Ц., М. С., Р. Я., И. Г., Ю. С. и „Експерт Консултинг Груп“ ООД. В случая не е било спорен размерът на получените банкови преводи, а основанието им за получаване от Х.. До различен извод не водят дадените обяснения от физическите лица, тъй като те не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Неоснователно е главното касационно оплакване, че предмет на доказване не била валидността или съществуването на заемни договори. Както се посочи, спорът е бил за основанието, на което ревизираното физическо лице е получило банкови преводи, а неговото твърдение е било именно, че основанието на тези преводи са такива договори. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, като е посочил, че договорът за заем няма задължително писмена форма за действителност, но с оглед на доказването на по-големи суми от 5 000 лв., писмената форма е наложителна. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството че част от твърдяните като дадени заеми от ревизираното лице към физическите лица са в размер над 10 000 лв. и е следвало да се преведът по банка, а по делото се твърди, че са дадени в брой. За дадените заеми над 5 000 лв., ревизираното лице е следвало да подаде декларация, като заемодател, което в случая не е сторено. При това положение правилно решаващият съд е отхвърлил доводите на ревизираното лице, че получените в личната му банкова сметка суми са представлявали върнати му заеми от посочените физически лица, предвид установените факти по делото. Предвид изложеното, при ревизията на Н. Х. с обхват на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., органите по приходите са установили наличие на основанията на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК за нейното провеждане. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя по същество, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП е в размер на 450 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Превалутирани съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 230,08 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,