Определение № 64 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 472/2014 г.

Производство по чл. 282, ал.2 ГПК. С въззивното решение № І-168 от 04.12.2013 г. по гр.д. № 1970/2013 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 1442 от 14.08.2013 г. по гр.д. № 2574/2013 г. на Бургаски районен съд, с което са уважени предявени от З. И. П. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ. Искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е уважен за сумата 2655,48 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.04.2013 г. до окончателното и изплащане. Въззивното решение е обжалвано от [фирма], [населено място] с касационна жалба вх. № 348 от 09.01.2014 г. С молба от 13.01.2014 г., [фирма], [населено място] е поискало спиране изпълнението на въззивното решение на Бургаски окръжен съд за присъдена сума в размер на 2655,48 лева, за която ищцата се е снабдила с изпълнителен лист. Представено е преводно нареждане от 08.01.2014 г., удостоверяващо внесена чрез [фирма] по реда на чл. 180 и сл. ЗЗД сума в размер на 2864,72 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че условията на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК да бъде допуснато спиране изпълнението на невлязлото в сила решение са налице – за присъдените с решението суми молителят е внесъл надлежно обезпечение. Воден от изложеното