Определение № 50028 от 20.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 436/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. Ю. Б., лично и като законен представител на Г. А. Б. /подадени две идентични частни жалби от различни дати/ и частна жалба на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу определение № 2642/11.10.2021 г. по в.гр.д. № 558/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение молбите на частните жалбоподатели по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение № 818/13.07.2021 г. по гр.д. № 558/2021 г. на САС в частта на разноските. В частната жалба на Ф. Ю. Б., лично и като законен представител на Г. А. Б. са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като процесуалната защита на насрещната страна се е изразявала единствено в поддържане на вече направени пред първата инстанция аргументи, поради което присъденото в нейна полза възнаграждение се явява прекомерно. Счита, че следва да се съобрази и възможността на ищцата да заплати разноски на другата страна, тъй като е силно материално затруднена. Иска се отмяна на въззивното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. В частната жалба на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ са изложени доводи, че неправилно въззивният съд е присъдил разноски на бюрото за въззивната инстанция като е определил дължимото адвокатско възнаграждение не върху цената на всеки един предявен иск отделно, а върху сбора от цената на всички предявени искове. Претендира отмяна на възизвното решение в атакуваната от него част и постановяване на друго за изменение на въззивното решение с уважаване на молбата му по чл.248 ГПК. Страните взаимно си оспорват частинте жалби и претендират присъждане на разноски, сторени от тях по делото пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частните жалби са подадени от легитимирани лица, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което са процесуално допустими. В обжалваното определение САС е приел, че интересът по делото е в размер на 439 200 лв., като съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото в полза на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, предвид изхода на спора, такова е в размер на 12 3767 лв. с ДДС. Поради което е отказал увеличаване на присъдените в полза на бюрото разноски до поисканата с молбата по чл.248 ГПК от него сума от 15 319,20 лв. Приел е, че няма основание и за намаляване на така присъденото възнаграждение по молбата на Ф. Ю. Б., лично и като законен представител на Г. А. Б.. Производството по в.гр.д. № 558/2021 г. на САС е било образувано по въззивна жалба на Ф. Ю. Б., лично и като законен представител на Г. А. Б. против решение № 5302/08.09.2020 г. по гр.д. № 7845/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне исковете на жалбоподателките срещу Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ за сумите от по 150 000 лв. за всяка ищца, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Б., настъпила в резултат от ПТП на 18.08.2011 г., както и за отхвърляне на иска на Г. А. Б. срещу Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ за сумата от 39 200 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от смъртта на А. Б.. С решение № 818/13.07.2021 г. по в.гр.д. № 558/2021 г. на Софийски апелативен съд първоинстанционното решение е потвърдено. Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски в размер на 15 319, 20 лв. за защита по възизвната жалба и 375 лв. за защита по частната жалба. САС е уважил доводите на въззивниците по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е присъдил на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата от 12 376,80 лв. – разноски за въззивна инстанция. Съставът на ВКС прецени, че пред САС спорът е бил висящ по два иска всеки с цена от 150 000 лв. /видно от изричното посочване във въззивната жалба/ и един иск с цена 39 200 лв., т.е. въззивният съд неправилно е преценил, че се касае до два иска всеки с цена от по 200 000 лв. На осн. чл.7, ал.2 т.5 и т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита и по трите иска е в размер на 12 566 лв. Въззивният съд е присъдил 12 376, 80 лв. Поради което молбата по чл.248 ГПК на бюрото е основателна за разликата над 12 376,80 лв. до минимума от 12 566 лв. Въззивната инстанция е преценила фактите относими към хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора, затова е взет предвид минимумът по Наредбата. Конкретното материално състояние на страната, която с оглед неоснователната си въззивна жалба следва да понесе отговорността за разноски в процеса, не е предвидено от закона като основание на намаляване на размера на дължимата сума и аналогия с изричната норма на чл.83, ал.2 ГПК, отнасяща се само и единствено до дължимата държавна такса, е недопустима. Поради изложеното обжалваното определение следва частично да се отмени и да се измени въззивното решение с присъждане на допълнителна сума за разноски в полза на бюрото, а в останалата част – да се потвърди. Разноски за настоящето производство не се дължат. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение