Определение № 2951 от 20.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 801/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 13701/22.07.2025 г., подадена от касатора ответник ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по подадените от насрещните страни касационни жалби. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение от 18 075 лева с ДДС за депозирания отговор на касационната жалба на ищцовата страна. Сочи се, че списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им са представени с молба с вх. № 8310/26.03.2025 г. по описа на САС. В дадения срок от касатора ищец В. М. В. се изразява становище за спиране на производството предвид образуваното тълк. дело № 3/2025 г. на ОСГТК, ВКС. Оспорва се молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Заявява се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение от 15 050 лева без ДДС, като се претендира същото да бъде намалено на 2 000 лева предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката действия и при съобразяване на постановките на решение от 25.01.2024 г. по дело С-428/22 на СЕС за необвързването на извода на решаващия състав от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Счита се, че по делото не са представени своевременно доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС, поради което не следва да бъде начисляван ДДС върху възнаграждението. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид заявените доводи и провери данните по делото, намира следното: С разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълк. дело № 3/2025 г. е поставен за разрешаване от Общото събрание на гражданската и търговска колегия въпросът: “Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?”. С оглед предмета на настоящото производство по чл. 248, ал. 1 ГПК и предвид изложените от страните аргументи, поставеният въпрос по тълкувателното дело се явява обуславящ за произнасянето по заявеното искане. Това налага спиране на производството до постановяване на тълкувателен акт. Определението за спиране на производството в горепосочената хипотеза не подлежи на обжалване, съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение от 07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,