Определение № 9341 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2026 г.

ВАСВторо отделение30.09.2026 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 18699 от 15.05.2026 г., постановено по адм. дело № 10123/2025 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА П. М. П., [ЕГН] да заплати на А. Г. С., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 300 (триста) евро. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. М. П. срещу определение № 18699 от 15.05.2026 г., постановено по адм. дело № 10123/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател твърди, че връчването на съобщението за оставяне на касационната му жалба без движение чрез адв. Вангелов е нередовно, тъй като същият не е упълномощен да го представлява в касационното производство пред Върховния административен съд., нито в производството по администриране на касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът - А. Г. С., чрез пълномощника си адв. Христов, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е върната касационната жалба на П. М. П. против решение № 43131/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 10123/2025 г. по описа на Административен съд София – град. За да постанови този резултат, съдът на основание по чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК приема, че не са изпълнени указанията, дадени с негово разпореждане № 7618 от 24.02.2026 г. Посочва, че същото е съобщено на жалбоподателя чрез адв. Вангелов на 01.05.2026 г. и чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на П. на 06.05.2026 г., като в срока, изтекъл съответно на 08.05.2026 г. и 13.05.2026 г., дадените указания за отстраняване на посочените нередовности в жалбата не са изпълнени. Определението е правилно. С разпореждане № 7618 от 24.02.2026 г. е оставена без движение касационната жалба на П. М. П. против решение № 43131/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 10123/2025 г. по описа на Административен съд София – град, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 213, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 212, ал. 2 и чл. 227а, ал. 1 АПК, поради което на подателя й е указано в 7-дневен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса от 35,79 евро и удостоверение за юридическа правоспособност на жалбоподателя, а в случай, че не притежава такава – да представи подписана от адвокат жалба с приложено пълномощно. Жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на указанията в предвидения срок, касационната жалба ще бъде върната. Разпореждането е изпратено на процесуалния му представител адв. Вангелов на посочения в оспорването до първоинстанционния съд адрес за призоваване и съобщения: гр. София, [улица], [адрес]. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 02.03.2026 г., 09.03.2026 г. и 21.03.2026 г., като са оставени съобщения в пощенската кутия, на които няма отговор. Изпратено е ново съобщение до жалбоподателя на адреса му в гр. София, [жк], [адрес], което също е върнато в цялост с отбелязване от призовкаря, че на място няма отличителни знаци на адресата и при направените на 30.03.2026 г., 06.04.2026 г. и 20.04.2026 г. посещения не е открито лице на адреса, оставени са съобщения на посочените дати, но до 22.04.2026 г. не е осъществен контакт. След извършване на справка в НБД „Население“ за П. М. П. е потвърдено, че адресът, на който е изпратено разпореждането, е негов постоянен и настоящ адрес. На 28.04.2026 г. на входната врата на жилището е залепено уведомление по чл. 18а, ал. 9 АПК. На 23.04.2026 г. разпореждането е изпратено и по електронен път на електронната поща на адв. Вангелов. Настоящият съдебен състав намира, че при тези данни е налице надлежно връчване на съобщението за разпореждането, с което касационната жалба е оставена без движение съгласно чл. 138, ал. 3 АПК. Според цитираната разпоредба, доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137. В случая съобщението за разпореждането, с което касационната жалба е оставена без движение, е връчено надлежно по смисъла на чл. 138, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 137, ал. 1 АПК съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. В случая в подадената касационна жалба на П. М. П. е посочен адрес: гр. София, [жк], [адрес]. От приобщените по делото съобщения е видно, че именно на този адрес са правени опити разпореждането да бъде връчено. След като страната не е намерена на адреса, посочен от нея и не е открито лице, което е съгласно да получи съобщението, то правилно същото е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на уведомление на входната врата на жилището с указания, че в едноседмичен срок от 28.04.2026 г. адресатът може да се яви в канцеларията на Административен съд София – град, за да получи книжата, като в противен случай след изтичане на този срок те ще се считат редовно връчени. В разписката към съобщението е указано, че в посочения срок разпореждането не е потърсено. Законосъобразно съдът приема, че 7-дневният срок за отстраняване на указаните нередовности, считано от 06.05.2026 г. е изтекъл на 13.05.2026 г. Неизпълнението на дадените указания съставлява основание за връщане на подадената касационна жалба срещу постановеното по делото решение. При така установените факти настоящият състав не споделя доводите на частния жалбоподател за нередовно връчване на разпореждане № 7618 от 24.02.2026 г. Неоснователно е наведеното в частната жалба възражение, че разпореждането му е връчено ненадлежно чрез адв. Вангелов, който не е упълномощен да представлява П. в касационното производство, нито в производството по администриране на касационната жалба. В случая разпореждането се смята редовно връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на уведомление на адреса, посочен от самия него в касационната жалба. Този извод не се променя от факта, че същото е изпратено и на електронната поща на адв. Вангелов по реда на чл. 137, ал. 2 АПК. Следва да се посочи също, че по делото е представено пълномощно от 21.08.2025 г., с което П. М. П. и И. М. П. упълномощават адв. В. Вангелов да ги представлява при обжалване на заповед № 18-5764-09.06.2025 г. на началника на СГКК – София, предмет на образуваното първоинстанционно производство, по което е постановено обжалваното решение. Обемът на представителната власт е определен по следния начин: „да ни представлява в производството по обжалване пред компетентния съд – Административен съд София – град; да ни представлява в съдебното производство с правото да извършва всички процесуални действия, включително да обжалва решението по спора, определенията, разпорежданията и други актове на съда пред по-горната инстанция; да ни представлява и в касационното производство по спора пред Върховен административен съд“. Видно от цитирания текст на пълномощното, упълномощеният адвокат разполага с правото да представлява жалбоподателя както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. Не се представят доказателства и не се твърди пълномощното от 21.08.2025 г. да е оттеглено по съответния ред. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника А. С. за присъждане на разноски, частният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати такива в размер на 300 евро, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл. 80 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

15