Определение № 9358 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Д. И. А. с [ЕГН] от гр. София чрез адв. Димитрова против Определение №13050/02.04.2026 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по административно дело №13604/2025 г., с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против РА №Р-22221322007829-091-001/20.11.2023 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП – Варна. С доводи за неправилност на определението частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по искането му за прогласяване нищожността на РА. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София - не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, което подлежи на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 160, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, основателна. Оспореното определение на АССГ за оставяне на жалбата на А. без разглеждане е мотивирано с липсата на правен интерес, тъй като оспорващият е избрал да сезира с жалбата си против РА директора на Дирекция ОДОП, който се е произнесъл с решение, влязло в сила след изтичането на указания в него 7-дневен срок за обжалване. Същото прегражда според съда достъпа до съдебно оспорване на акта, вкл. с доводи за нищожност. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Фактите са следните: По жалбата на Д. А. против РА решаващият орган се произнася с Решение №731/07.07.2025 г., с което: 1.) я оставя без уважение в частта й, съдържаща искане за прогласяване нищожността на РА; 2.) я оставя без разглеждане като просрочена в частта й, съдържаща възражение за незаконосъобразност на РА, и прекратява производството. В решението е указано, че първата част от него подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, а втората част – в 7-дневен срок от връчването му, пред АССГ. Решението на директора на Дирекция ОДОП – София с №731/07.07.2025 г. е връчено на жалбоподателя на 20.11.2025 г. На 04.12.2025 г. е подадена жалбата от А. против РА до АССГ и по нея е образувано административно дело №13604/2025 г. по описа на съда. В същата се излагат доводи за материална незаконосъобразност на РА и за нищожност на същия. Искането на жалбоподателя е да бъде прогласен за нищожен РА, алтернативно, ако съдът прецени, че жалбата му по административен ред не е просрочена, да върне преписката на решаващия орган за произнасяне по незаконосъобразността на акта. С Определение №1274/12.01.2026 г. АССГ оставя без движение производството по делото и дава указания на жалбоподателя в 7-дневен срок да посочи обжалва ли решението на директора на Дирекция ОДОП – София, с което е оставена без разглеждане жалбата му. С писмена молба от 05.02.2026 г. жалбоподателят уточнява жалбата си и заявява изрично, че искането му е да бъде прогласен за нищожен РА №Р-22221322007829-091-001/20.11.2023 г. С оглед така направеното уточнение на жалбата АССГ е сезиран само с искане за прогласяване нищожността на оспорения РА. При тези факти неправилен е изводът на първостепенния съд, че Д. И. А. няма правен интерес да оспори по съдебен ред РА, с който са му установени данъчни задължения, с искане да бъде прогласен за нищожен. Жалбата му до съда е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, поради което е допустима. Неспазването на 7-дневния срок по чл. 147, ал. 3 ДОПК, в който се обжалва пред административния съд решението на решаващия орган, с което е оставена без разглеждане просрочена жалба, не обуславя извод за недопустимост на оспорването на РА с искане за прогласяването му като нищожен. Още повече, че в случая самият решаващ орган не е оставил без разглеждане като недопустима жалбата против акта в частта й, съдържаща искането за прогласяването му като нищожен, а по това искане се е произнесъл по същество и го е отхвърлил като неоснователно. Когато първостепенният съд е сезиран с редовна и допустима жалба против незаконосъобразен акт, в изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК той е длъжен да провери законосъобразността му всички основания по чл. 146, като според ал. 2 на чл. 168 обявява нищожността му, дори да липсва искане за това. Недопустимостта на жалбата срещу акта като незаконосъобразен поради пропуснат срок за оспорването му по административен ред не преклудира обаче правото на оспорване на акта от неговия адресат с искане за прогласяването му като нищожен съгласно чл. 68, ал. 3 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, при положение, че е налице процесуалната предпоставка, свързана с оспорването на валидността на РА по административен ред, и не обуславя извод за липса на правен интерес. По тези съображения оспореното определение на АССГ следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така, и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение