Определение № 172 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2011 г.

Производство по чл. 248, ал.3 ГПК. С молба вх. № 5588 от 07.06.2013 година, подадена от [фирма], [населено място] е направено искане за изменение на определение № 134 от 28.05.2013 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1263 по описа за 2011 година в частта му за разноските. Поддържа се, че разноските не са определени съобразно отхвърлената част от иска в размер на 141545,25 лева, в която въззивното решение е оставено в сила. Ответникът по молбата ТПК „В.”, [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователно. С определение № 332 от 13.03.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 314 от 21.06.2011 година по гр.д. № 207/2011 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от [фирма], [населено място] против ТПК „В.”, [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 70000 лева, в която част въззивното решение е било обжалвано. В останалата му част въззивното решение като необжалвано е влязло в сила при условията на чл. 296, т.2 ГПК, т.е. предметът на касационното производство по чл. 290 ГПК е искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 70000 лева, съобразно която сума са изчислени и направените от страните разноски с определение № 134 от 28.05.2013 година. Разноските върху отхвърлената част от иска с влязлото в сила въззивното решение са извън предмета на касационното производство, поради което не могат да бъдат съобразявани при изчисляване на разноските по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение