Определение № 3223 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 725/2026 г.

Производството e по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Сара Естейт“ ЕООД с ЕИК 203335162, чрез упълномощен процесуален представител адв. С. Димитрова, срещу Определение № 39841 от 29.11.2025 г. по адм. д. № 4695 по описа на Административeн съд София-град за 2024 година. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна, като бъде постановено друго определение, с което да бъде изменено Решение № 23234 от 06.07.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Претендира разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за реалното им извършване. В срока по чл. 232 АПК ответникът по частната жалба – Столична община не изразява становище. Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 176а АПК, по молба на адв. К. Билева, като процесуален представител на „Сара Естейт“ ЕООД – ищец по адм. дело № 4695/2024 г. на Административния съд София-град, за изменение и допълване на Решение № 23234 от 06.07.2025 г. по това дело в частта за разноските. Това искане е преценено за неоснователно и е отхвърлено. Решаващият състав е посочил, че не намира основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските, по мотивите, който е изложил в същия. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд по наказателни дела. С Решение № 23234/06.07.2025 г. по адм. д. № 4695/2024 г. по описа на Административния съд София-град първоинстанционният съд е приел, че по принцип на ищеца се дължат разноски за водене на делото на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), но че размерът на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение е останал недоказан, поради което тези разноски не следва да бъдат възлагани на ответника. Като се позовал на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г. и разпоредбата на чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч.), съдът се е мотивирал, че представеният на л. 6 от първоинстанционното дело Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024 г. не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, не е в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на договор от прономерован кочан, съдържащ наименование и номер на документа само на арабски цифри, представлява разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение, но не доказва реалното заплащане на това възнаграждение и има своето значение само между страните по него. Приел е, че договорът за адвокатска услуга в този му вид, не може да обвърже съда, съответно другите страни в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката им за законосъобразно и действително осъществено плащане. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява определението като неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно приетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г., което по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ Това означава, че писмената форма е за доказване, както че хонорарът е договорен, така и че същият е реално заплатен. Само фактът, че на слючване на договора в обикновена писмена форма, не на образец на договор от прономерован кочан, не може да бъде основание съдът да откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, след като договорът е приложен по делото, подписан е от двете страни – клиент и адвокат, от съдържанието му се установява договореното адвокатско възнаграждение и волята на страните, то да бъде платено в брой, и в същия е отразен факта на заплащането му в брой на процесуалния представител. В случая в Договора за правна помощ и съдействие от 10.05.2024 г., сключен между „Сара Естейт“ ЕООД и адв. К. Билева, е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер от 400, 00 лв. е заплатено изцяло в брой в деня на сключване на договора като същият служи като разписка за получената от адвоката сума. Договорът е подписан и от двете страни. Нито в мотивите, нито в диспозитива на цитираното тълкувателно решение е поставено изискване договорът за правна помощ и съдействие да съдържа всички реквизити на първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗСч., за да може той да има характер на доказателство за заплатена в брой сума за адвокатско възнаграждение. Видно от изложеното в тълкувателния акт, за да играе този договор характер на разписка, удостоверяваща, че страната е заплатила възнаграждението, единственото изискване е в него да бъде указан вида на плащане – в брой, както и да бъде отразен фактът на плащането в брой, така както е отразен в настоящия случай. С оглед посоченото, настоящата инстанция намира, че сключеният между между „Сара Естейт“ ЕООД и адв. К. Билева на 10.05.2024 г. Договор за правна защита и съдействие надлежно удостоверява извършеното от дружеството плащане в размер на 400, 00 лв. за осъществената от адв. Билева адвокатска помощ по адм. дело № 4695/2024 г. на Административния съд София-град. Обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени, а вместо него да се постанови изменение на Решение № 23234/06.07.2025 г. по адм. д. № 4695/2024 г. на Административния съд София-град в частта за разноските, като в полза на „Сара Естейт“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 400, 00 лв. или 204, 52 евро. Частният жалбоподател претендира разноски за настоящото производство, но такива не му се дължат и не следва да бъдат присъждани. Според трайната съдебна практика на Върховния административен съд, от която настоящият съдебен състав не намира основания да се отклони, разноски в производството по разноски не се дължат. Общата норма на чл. 81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство относно разноските, не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на вече постановен съдебен акт за съответната инстанция, т. е. не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“. Поради това искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. По изложените съображения и на основание 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, във вр. с чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия