Определение № 3890 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 397/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на дружество "ТЮФ инженеринг" ЕООД със седалище гр. София [улица], [номер], подадена срещу издадената от министъра на транспорта Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства / обн. ДВ., бр. №88 от 2023г./. Нормативният акт се оспорва в следните негови части: §5 относно изменение на чл. 9, т.3 и т.9, с които се създават ал.8а, ал.8б и ал.19, както и създадените разпоредби, цитирани по-горе; §44 от ПЗР относно срока на влизане на в сила на новосъздадените разпоредби на ал.8а, ал.8б и ал.19. Предмет на обжалване е и чл.1, т.7 и чл.1, т.8 от издадената от министъра на транспорта Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства / обн. ДВ., бр. №80 от 11.09.2020г./ поради противоречие с с Регламент /ЕС/ 2018/858, поради противоречие с Директива 2014/45 и Регламент 218/858. Изтъква се, че правният интерес от оспорване произтича от обстоятелството, че дружеството-жалбоподател притежава разрешение за извършване на периодични технически прегледи №№ 1789 и 982 и е обхванато от действието на оспорените разпоредби, които за него създават задължения. Изложени са подробни съображения в подкрепа на оспорването. В жалбата е формулирано искане съдът да спре влизането в сила на §5 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства / обн. ДВ., бр. №88 от 2023г./ ,в частта, с която към чл. 9 от Наредба № Н-32 от 2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, се създава нова ал. 19 със следното съдържание: " Лицата по чл. 16 извършват прегледи и проверки с газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на ППС с инсталирани софтуери, отговарящи на изискванията на ал. 9а.“, като се твърди, че ако същата влезе в сила, всички субекти, обхванати от действието й ще бъдат задължени да закупят предлаганите софтуери "от частни търговски дружества, приближени до лица от МПС или принудително да спрат дейността си". В писмено становище министърът на транспорта е изразил становище за недопустимост на направеното искане, като е посочил, че отлагателното действие на влизане в сила на новата разпоредба / vocato legis/ сочи, че все още същата не действа и ще влезе в сила на 20.04.2014г. - 6 месеца след обнародването на оспорения нормативен акт - ДВ, бр.88 от 20.10.2023г. Според ответника това обстоятелство сочи на липса на правен интерес от предявяване на особеното искане, нормата все още не поражда задължения за жалбоподателя. Алтернативно се изразява становище за неоснователност на искането, като се сочи, че вмененото задължение за лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС с газоанализатори, димометри и стендове за измерване на спирачине сили на ППС с инсталирани софтуери, осигуряващи предаването по електронен пат на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал.3 от Наредбата е пряко и непосредствено свързано с подобряване на качеството на извършваните в контролно-технически пунктове прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. По този начин ще се ограничи възможността за нерегламентирана операторска намиса при извършване на прегледите, което от своя страна ще подобри качеството на атмосферния въздух. Нормата е съобразена с мярка 5.3.5. от Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух /2018-2024/ и ще предотврати възможността за манипулиране на резултатите от от измерванията и няма да се допуска движение на неизправни ППС. Съгласно чл. 190, ал.1 АПК оспорването на подзаконовиня нормативен акт не спира действието на същия, освен ако съдът не разпореди друго. От текста на формулираното от жалбоподателя особено искане става ясно, че същият не е предявил искане за спиране на действието на оспорения подзаконов акт, с каквото правомощие съдът разполага, а е поискал спиране на влизане в сила на обжалвания нормативен акт, доколкото той ще влезе в сила на 20.04.2024г. поради 6 месечния срок vocato legis. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 190, ал.1 АПК, при съдебно обжалване на подзаконов нормативен акт съдът не разполага с правомощие да спре влизането в сила на същия. Влизането в сила на подзаконовия нормативен акт, както и влизането в сила на всеки нормативен акт, е предвидено в чл. 5, ал.5 от Конституцията на Република България и е правна последица от приемането и обнародването му. Върховният административен съд не разполага с правомощие да спре влизане в сила на приет и обнародван подзаконов нормативен акт, а с правомощие да извърши контрол за неговата законосъобразност и да се произнесе по спиране на действието му. На това основание искането за спиране на влизане в сила на обжалвания нормативен акт се явява недопустимо. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че в хипотеза на чл. 190, ал.1 АПК, съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. на същия текст, т.е. ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В особеното искане такива не се изтъкват, не се обосновават и доказват. Самото особено искане е бланкетно, общо, а посочената от жалбоподателя последица от действието на оспорената норма - необходимост от закупуване на софтуер от "от частни търговски дружества, приближени до лица от МПС или принудително да спрат дейността си" не може да се разглежда като основание, предвидено в чл. 166, ал.2, вр. чл. 166, ал.4 и чл. 190, ал.1 АПК за уважаване на искането за спиране на действието на обжалвания акт. То е извън кръга на основанията, предвидени в чл. 166, ал.2 АПК, доколкото кодексът изисква посочване, обосноваване и доказване настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. С изменението на нормативния акт се предвижда предаването на резултатите от измерванията вместо на хартиен носител, да се извършва по електронен път в единна информационна система, за което е необходимо закупуване на софтуер, отговарящ на условията на чл. 9а от същата наредба. Закупуването и инсталирането на софтуер за предаване на данните от извършване на прегледи и проверки с газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на ППС към единната информационна система по чл. 11, ал.3 от наредбата, представлява последица от вмененото задължение проверките да се извършва именно по този начин, което се явява цел на приетото изменение в наредбата. Това означава, че лицата по чл. 16 ще предават информацията по електронен път, което не може да се осъществи без съответния софтуер, отговорящ на изискването на чл. 9а от същия акт. В случая средствата за постигане на целта на оспорения подзаконов нормативен акт - електронното подаване на информация от прегледите, не може да се разглежда за вредоносно за жалбоподателя, причиняващ му значителна или трудно поправима вреда. С оглед на изложеното, Върховният административен съд