Решение № 150 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2012 г.

Решение № 150 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба от Апелативна прокуратура - София и от Прокуратура на Република България срещу решение от 5.07.2012 г., постановено по гр. д. № 986/2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2011 г. по гр. д. № 13857/2010 г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от В. М. В. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Касационното обжалване е допуснато с определение № 366 от 22.03.2013 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС № 4/23.12.1968 г., както и в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер - решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 149/2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът В. М. В. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд в обжалваната част на решението е потвърдил първоинстанционното решение в частта за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на В. М. В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2 НК, по което ищецът е оправдан, както и от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение по същото наказателно преследване за периода от 18.03.1997 г. до 21.01.1998 г. Установено е, че с постановления по сл. д. № 3/1996 г. на Столична следствена служба /пр. № 1407/1997 г. по описа на СГП/ В. М. В. е привлечен за обвиняем за извършени престъпления в периода м. януари 1992 г. - 08.10.1992 г. по чл. 203, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК; че първоначално му е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 10 000 ден. лв., изменена в мярка "задържане под стража" и приведена в изпълнение в периода 18.03.1997 - 21.01.1998 г., след което е изменена в "парична гаранция" 3 000 лв. С присъда № 243 от 1.12.2000 г. по нохд № 940/2000 г. на Софийски градски съд В. В. е признат за виновен в продължаваното стопанско престъпление в периода м. януари 1992 - 8.10.1992 г. и е оправдан по останалите обвинения. С решение на Софийски апелативен съд присъдата е отменена и делото е върнато във фазата на предварителното производство на СГП, която изготвя нов обвинителен акт за престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2 НК при условията на продължавано престъпление и съизвършителство в периодите м. януари 1992 - 3.11.1992 г. и м. август 1992 - м. септември 1992 г., по които обвинения В. е оправдан с присъда № 13 от 13.06.2008 г. по нохд № 1134/2004 г. на Софийски градски съд, влиза в законна сила на 19.08.2009 г. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 100000 лв. Неправилно за определяне на размера на обезщетението, който е значителен, въззивният съд е съобразил единствено периода на наказателното производство, което е продължило почти 15 години в нарушение на изискванията за разумен срок, въведени с чл. 6 ЕКПЧОС. Неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество /решение по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III г. о./. Не е отчетено обстоятелството, че за част от периода висящността на наказателното производство е продължила именно поради искането на В. наказателното производство да приключи с присъда, въпреки изтеклата давност за наказване на деянието, за което е бил оправдан. Установено е със събраните доказателства, че В. е понесъл тежко наказателното преследване срещу него и наложената му мярка за неотклонение задържане под стража. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 /сега ал. 3/ ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него. По делото са установени отрицателните последици във физическо, емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът, вследствие на наказателното преследване и мярката за неотклонение. В тази насока, е заключението на съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства, които установяват как ищецът е изживял случилото се с него и негативното влияние върху здравето и отношенията му с близки и приятели с оглед на обществения отзвук от обвиненията. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т. 13 в случаите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /сега т. 3/, какъвто е и настоящият, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, като мярка за неотклонение, което в случая е продължило около три месеца. На репариране на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 /сега т. 3/ ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на постановената мярка за неотклонение лишаване от свобода, тежестта на престъплението, за което е бил обвинен, и претърпените от тези обвинения от ищеца душевни страдания, възрастта му /роден е през 1935 г./, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60000 лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до размера 100 000 лв. претенцията е завишена. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 60000 лв. и се отмени за размера над 60000 лв. до присъдения размер 100000 лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение