Определение № 270 от 08.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2015 г.

Производството е по чл. 247 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. Д. Г., Д. и Е. Г., М. Д. А., А. А. и [фирма] [населено място] ,всички чрез адв. В.Волева срещу определение №59 от 22.01.2015г по ч.гр.д. № 7414/2014г на Върховен касационен съд, VІ г.о, с което е върната като недопустима касационната им частна жалба срещу постановено по ч гр.д № 629/2013г от Сливенски окръжен съд определение, което не подлижи на касационен контрол. Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно и неправилно ,по отношение на тази категория определения в заповедното производство е налице практика на ВКС, която допуска обжалването им по касационен ред. Изтъкнати са опр.№575/2010, І т.о ,опр№487/2010 ІV г.о ,опр.№118/2009 ІІ г.о на ВКС като практика в този смисъл. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 вр чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Пред Върховен касационен съд, VІ г.о е постъпила частна жалба срещу постановено въззивно определение, с което Сливенски окръжен съд е оставил без уважение частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу тях ,като солидарни длъжници. С жалбата до въззивния съд последните са оспорвали редовността на документите от външна страна, като удостоверяващи ликвидност и изискуемост за заявеното в заповедното производство вземане. Както е изтъкнато и в обжалваното понастоящем определение №59 от 22.01.2015г по ч.гр.д. № 7414/2014г на VІ г.о, Върховен касационен съд, в този случай постановеното въззивно определение е окончателно и касационен контрол е изключен от закона, както бе разяснено в т.8 от ТР №8 от 18.06.2014г по т.д № 4/2013 ОСГТК.Това, че до приемането на цитираното тълкувателно решение въпросът за допустимостта на касационен контрол е бил решаван противоречиво от състави на ВКС, не е основание за оспорване на установената по тълкувателен ред съдебна практика, с която обжалваното определение е съобразено. Недопустими са и не подлежат на разглеждане частни касационни жалби, депозирани срещу определения, за които законът не предвижда касационно обжалване. По изложените съображения Върховен касационен съд, ІІІг.о