Решение № 449 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 113/2009 г.

Решение № 449 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 113/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. И., град Плевен, подадена от пълномощника и адвокат З, срещу въззивно решение № 611 от 06.11.2008 г. на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 593/2008 г., с което е отменено решение № 68 от 04.06.2008 г. на Плевенския районен съд по гр. д. № 2284/2007 г. и са отхвърлени предявените от С. К. И. срещу поделение № 2., град П., и поделение № 2., град П., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че закрилата и по чл. 333, ал. 4 КТ е преодоляна. Това е така, защото клаузата от КТД, изискваща мотивиране на отказа, е недействителна като противоречаща на закона. Ответниците по касационната жалба поделение № 2., град П., и поделение № 2., град П., оспорват жалбата. С определение № 540 от 05.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 611 от 06.11.2008 г. на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 593/2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно това дали уредбата на предварителната закрила по чл. 333 КТ, която се състои от императивни разпоредби, може да се променя с КТД като се въвеждат допълнителни изисквания за мотивиране на предварителното съгласие на съответния синдикален орган и обвързването на това съгласие с определен срок. Според едни съдебни решения страните са свободни с КТД да уговарят допълнителни изисквания за мотивиране на предварителното съгласие на съответния синдикален орган и обвързването на това съгласие с определен срок. Според други - всички разпоредби относно уволнението и закрилата по чл. 333 КТ са императивни. Разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ установява предварителна закрила при уволнение, ако такава е предвидена в КТД. Това означава, че съобразно чл. 333, ал. 4 КТ закрилата се прилага само при уволнение на две основания: съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Изразява се в необходимост от предварително съгласие на компетентния синдикален орган. От изричния и изчерпателен начин на изброяване на основанията за уволнение и същността на закрилата следва, че тя нито може да се приложи при други основания за уволнение, нито може да се изразява в нещо различно от "предварително съгласие на компетентния синдикален орган". Правилно е второто разрешение. По начало в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 КТ законодателят е определил кръга от въпроси, които могат да се уреждат с КТД. Това са въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Не са императивни разпоредбите, с които се дава възможност на страните да се отклоняват от тях. Повелителни са тези законови разпоредби, в които точно и изчерпателно е определен обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях. Всички разпоредби относно уволнението и закрилата по чл. 333 КТ са императивни. Следователно касае се до повелителна разпоредба на закона, която следва да бъде съобразена при колективното договаряне по силата на чл. 50, ал. 1 КТ. След като законодателят е предвидил в императивна разпоредба закрилата в случая да се изразява само в предварително съгласие на компетентния синдикален орган, то е недопустимо страните по КТД да уговарят допълнителни изисквания относно автономната воля на преценка, предоставена на синдикалната организация. Съобразно общия принцип клаузите от договора, включително и от КТД в разглеждания случай, с които е уговорено нещо различно/независимо дали по-благоприятно за служителя или не/, са нищожни, поради противоречие със закона - чл. 60 КТ и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Нищожността на част от отделната клауза не води до нищожност на целия договор по аргумент на чл. 60 КТ и чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е законно, тъй като е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ поради това, че отказът на синдикалния орган да даде съгласие е без мотиви. Има реално съкращаване на щата и извършен подбор съобразно законовите критерии. В случая по делото е безспорно установено, че ищцата като синдикален чл. се ползва от закрилата по чл. 344, ал. 4 КТД. Съобразно изложеното по-горе клаузата на чл. 126, ал. 5, т. 6 от действащия КТД, според която при закрила по чл. 333, ал. 4 КТ синдикалните ръководства се задължават в срок от 7 работни дни да дадат писмен отговор по искането на ръководителя за прекратяване на трудовото правоотношение като отказът за това се мотивира за всеки отделен случай, е недействителна. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ при съкращаване на щата в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ без предварителното съгласие на синдикалния орган. В конкретния случай с писмо изх. № 71/16.05.2007 г. е заявено изрично несъгласие на ръководството на синдиката за уволнението на ищцата. Ето защо уволнението на ищцата е незаконно и съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ заповедта трябва да бъде отменена като незаконна без да се разглежда спорът по същество. Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на заповед № 464 от 31.05.2007 г. на командира на поделение № 2., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за уволнение поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "книговодител ". О. по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от шест месеца, през които ищцата е бил без работа, е в размер на 1 957.50 лв. Ответникът поделение № 2. е направил възражение за прихващане относно изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 652.50 лв. То подлежи на връщане, респ. на прихващане, защото е в зависимост от наличието на законно уволнение. Освен това обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ не може да се кумулира с обезщетението за незаконно уволнение, тъй като и то служи за обезщетяване на същите претърпени вреди н оставане без работа след уволнението. Ето защо възражението е основателно. В последното по делото съдебно заседание в първоинстанционния съд ищцата е поискала по реда на чл. 116 ГПК (отм.) и е било допуснато изменение на иска по чл. 225, ал. 1 КТ като същият се счита предявен за сумата 1305 лв. Ето защо искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на ищцата трябва да се присъдят 2 430 лв. деловодни разноски, а ответникът поделение № 2. трябва да бъде осъден да плати държавна такса 112.20 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.